23 июл. 2006 г., 08:06

Ти така и не дойде...

1.6K 0 2
2 мин за четене
Слънцето изгрява над брега, осеян с хиляди черупки на миди. Бурята вилня дълго тази нощ, за да изтръгне и преобърне сърцето на морето, а може би това беше една груба, неразбрана милувка. Само морето знаеше или поне така се надяваше студеният вятър.
Ти така и не дойде...
Скрита в сенките на огромното дърво, което растеше близо до пътя, отделящ високия скалист масив от плажа, гледах надвисналите облаци, които бързо смиряваха своя буен нрав под гальовните пръсти на слънцето. Там обаче не можех да се предпазя от хапещия вятър, който подемаше изпълнения ми с болка вой и го отнасяше към бурята, която се отдалечаваше навътре в морето. Затова се отказах да се крия и излязох на плажа, брулен от кинжалите на ледения дъжд и ударите на нестихващия вятър. Пристъпвайки бавно към морето, събух едната си обувка, а после другата, оставих студеното слънце да погали влажните ми страни и направила още няколко крачки, седнах на мокрия пясък, точно където вълните целуваха ходилата ми и с тих шепот ме приласкаваха да тръгна след тях. Не още! Нека постоя още миг...
Ти така и не дойде...
Погалвам пясъка и чертая с пръстите си някакви неразгадаеми дори за мен символи. Сигурно са поредната ми молитва, която се опитвам да превърна в магия, за да те призова пред мен. Пореден вой се изтръгва от гърлото ми, което дори вече не може да шепти, толкова ме боли, но продължавам да изтръгвам нечовешкия вой от гърдите си. Още и още!
Ти така и не дойде..
Събрах в побелелите си от студ ръце шепа пясък, в която се загледах жадно с очи незатваряни за дълбок и блажен сън от месеци. Гледах, а блещукащите песъчинки ми се присмиваха с кокетната си суета. Те имаха своето място, една до друга. Тук. На този пясък. Те бяха довени от хиляди ветрове и съединени под жаркото слънце. Присвих очи и устни в една гримаса на пълната омраза и с див крясък ги разпръснах. Не исках да са заедно. Исках да са тук, но сами като мен. А те продължаваха ехидно да ми се усмихват. Да се смеят на моята злоба, победили ме, накарали ме да се чувствам по-малка и незначителна от тях.
Ти така и не дойде...
А аз вече си тръгвам. Време е да последвам шепота на вълните и да тръгна след тях. Да се слея с тях. Да намеря своето място в безкрая. Явно не е на този плаж, явно не  е под този изгрев. А така ми се искаше...
Ти така и не дойде...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тони Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...