Късната есен се втурна презглава в селото. На Монката му пушеше главата като заводски комин от напрежение – ще бъде ли допуснат до двата конкурса в елитните столични болници, или не. Тъмна Индия бе и областта на сърдечните му трепети, които умишлено държеше изкъсо, или само си мислеше, че е така – за успокоение. Нямаше нужда да започва връзка с жена в село (нямаше и с кого), при положение, че щеше да се мести в София. Бе решил – независимо от изхода на конкурсите, ще се махне. Вече бе предупредил в общината да търсят друг идиот да спасява селото от знайни и незнайни болести. Притесняваше го и онова, което набираше скорост в Китай. Чувстваше с жестока сигурност на лош пророк, че щеше да кацне и тук. Сънят с ковчезите на площада се повтаряше, всеки път с различен край. Защо? Можеше ли той да променя съдби?
Като го стегнеше шапката, отиваше в мотела, наемаше стая и си поръчваше „пеперудка“. Момичетата го обожаваха – беше престижно доктор да имаш за редовен клиент. Монката бе научил нещо и ...