•Той беше толкова разочарован и наранен от всички момичета досега, че не искаше никога повече да погледне момиче, нито да се влюби, просто беше станал безчувствен. Живееше ден за ден. Дните му минаваха еднакво и безразлично. Работа - вкъщи - компютър. Това беше ежедневието му, а дори и много често  той не ходеше никъде, просто седеше в тях, защото беше тъжен и унил, но въпреки това той стоеше пред огледалото, със страхотно облекло и визия... но сълзите не можеше да скрие под скъпи дрехи... Просто трябваше да ги изтрие и да излезе с поредната си маска... ;( Не искаше другите да се радват заради това, което е той. Но един ден, докато се рови във скайпа, той попадна на едно страхотно момиче, което бе  любовта на живота му от преди години. Беше много хубаво момиче и още първият миг, в който я видя, блясъкът в зелените му очи се възвърна. Сякаш видя светлина в това  момиче. Тя беше идеалната за него. Реши да ù пише с надеждата за нещо сериозно.  Е, почнаха да си пишат. Въпросното момиче започна да му обяснява защо го е изоставила. Той продължаваше да чете всяка нейна дума... Все  едно бе пъзел, а нейните думи парченцата от него... :) Имаше страхотна симпатия и от двете страни... Момичето започна да слага на всяка втора дума иконката, която издаваше нейното състояние в момента... Виновните сълзи се проронваха по лицето ù... ;( Той умираше от желание да ù каже всичко, че за него няма друга, която така може да го разплаче...  Че вече е в нейния град... И всяка сутрин се е събуждал с мисълта как ще дойде този ден, който тя ще пише и ще се срещнат най-вече ;( Че вече няма да гледат избелели букви в Скайпа... Умираше от желание, но не бързаше... Разговорът продължи... и двамата споделиха местоживеенето си и работата си, толкова беше сладко, когато тя го попита : ( "Ти какво! Намери ли си приятелка, която да е с теб..." - Офф, какви ги приказвам и аз ) :))) Засмя се тя и продължи да пише... А той... Той умираше от желание да изкрещи, че няма друга, освен нея... Да скочи и да затича до квартала ù... Това, че бе 01:00 през нощта, нямаше никакво значение за него... Продължиха със сладки думи и мили обръщения един към друг... Всичко бе толкова красиво... Толкова страхотно, сякаш бе чудо... Една несбъдната мечта... която със всяка една секунда се сбъдваше...!!•