•Той беше толкова разочарован и наранен от всички момичета досега, че не искаше никога повече да погледне момиче, нито да се влюби, просто беше станал безчувствен. Живееше ден за ден. Дните му минаваха еднакво и безразлично. Работа - вкъщи - компютър. Това беше ежедневието му, а дори и много често той не ходеше никъде, просто седеше в тях, защото беше тъжен и унил, но въпреки това той стоеше пред огледалото, със страхотно облекло и визия... но сълзите не можеше да скрие под скъпи дрехи... Просто трябваше да ги изтрие и да излезе с поредната си маска... ;( Не искаше другите да се радват заради това, което е той. Но един ден, докато се рови във скайпа, той попадна на едно страхотно момиче, което бе любовта на живота му от преди години. Беше много хубаво момиче и още първият миг, в който я видя, блясъкът в зелените му очи се възвърна. Сякаш видя светлина в това момиче. Тя беше идеалната за него. Реши да ù пише с надеждата за нещо сериозно. Е, почнаха да си пишат. Въпросното момиче започна ...