Тя се страхува само от градушките - 14та част
Произведение от няколко части « към първа част
Тя се страхува само от градушките - 14та част
... той се плъзна като безшумна, безплътна сянка по стълбището. Настигаше я – бе на едно дихание само от нея...
Посегна да я хване за лакътя и да я извърти към себе си, когато тя рязко клекна и ръката му увисна над нея във въздуха. В същия миг Мета заудря с юмруци по перваза пред вратата – раменете ù подскачаха – тя плачеше. Мъжът остана известно време така, пометен от яростта или отчаянието – не бе сигурен какво е точно – което изхвърляше от себе си това крехко превито тяло. Той не чуваше риданията ù, тъй като свирепият вой на машината поглъщаше всеки звук. Приведе се, прихвана раменете ù – близостта му даде възможност да чуе дивия ù, разтърсващ рев примесен с ръмжене. Когато я изправи и поведе навън, тя пуфтеше или не, свистеше – да, издишаше въздух с накъсано, но бързо свистене.
Мълчанието бе виснало и чакаше да чуе – каквото и да е, само и само да не му е тъй страшно от самото себе си.
- Не мога да стоя повече, искам да се махна от тук час по-скоро – произнесе тя с овладян глас, палейки цигара. – Разберете се кой ще ме закара до града. Уморена съм. Много.
- След всичко това, плюс раните от боя, загуба на кръв и сигурна, тежка настинка, е ясно, че…
- Не желая да говоря за това.
- Исках да поговорим… да попитам…
- Питай! – студено, без да го поглежда изрече Мета.
- Товаа…, което чух долу е немислимо, зловещо и надминава всякаква жестокост.
- Не съм го и мислила, както знаеш, но страхът, смъртният страх се ражда само от жестокостта и ясното съзнание, че ще умрем – така сме ние, хората, и аз иск…
- Не, имах предвид не онова, което той чу, че го очаква, а то е отвратително, зверски жестоко, но онова, което аз чух, че той Ви е сторил – мислех, в началото мислех, че делите бизнес, ноо… дете!? Дете в огъня... Вие, аз… ще карам направо – аз съм такъв, какъвто съм тук и сега, защото загубих, не, убиха детето ми, единственото ми дете, защото…
- И така се роди убиецът? Аз разбирам – мога да убия, но за да предпазя, опазя живота – инак живях достатъчно дълго, за да зная, че мъката след загуба е всъщност смърт на душата ни и няма нещо, което да я върне към живот, няма! Остава ù да имитира живот заради живите, но в действителност е само „ловец” на аромати - тръгва да търси „уханието” на любовта по стъпките на смъртта ù. Забелязах, че се изразяваш на моменти интелигентно, някак неприсъщо според мен заа… наемник – дано ме разбереш…
- Всъщност завършил съм философия и тя ме вълнува, затова онова което чух от Вас в подземието, ме обърка и удиви, но и възхити, но когато разбрах, че става въпрос за живота на детето Ви, по дяволите - си спомних, че съм професионалист – ще го светна, само докато мигнеш, само кажи… Виж, Мета...ти…
- Какво ти дава повод да мислиш, че можеш да ми говориш на „ти”? – студено, някак грубо попита тя.
- Ти също ми говориш на ти…, а и…
- Да, но аз ти плащам – надменно изрече тя.
- Няма да ти взема парите, имам достатъчно - бил съм във френския легион и…
- Не се интересувам къде си бил – мисли, винаги мисли, ако сгафиш, ако зарът се обърне, къде би могъл да бъдеш… И аз съм била невинно отроче в утробата на майка ми, но виж ме сега – на път съм да стана „по-квалифицирана” и от теб, а сега си изкарайте парите - почтено и по план.
- Тоест, този банциг… Да, ти каза, че каквото и да говориш, ние трябва да мълчим и да не реагираме – признавам, че когато чух за касапницата, исках да зарежа всичко и да се махна, нямаше по-зло от злото в очите ти в този миг и въпреки това нещо ме дърпаше към теб – като мощен магнит, като…
- И затова реши да ме последваш по стълбите? Усетих те, но ми беше все едно – в този миг можеше да ме убиеш и бях готова за това…, но мигът отмина – хем смразяващо, хем с ирония се усмихна тя, а цинизмът примесен с булевардна арогантност в следващите ù думи го изненада:
- Злото е като "небет шекер" – един го смуче заради сладостта му, друг - за да „освободи” дробовете си от задух, от плен – аз съм от тях, но все повече разбирам проститутките – сладостта от безопасността е в смукането – не заради захарта, а поради властта над ”насилника”, влязъл по собствена воля в устата ти – можеш всеки миг да го схрускаш и да го изплюеш… Като заговорих за „свирки”, спри тази „сватбарска свирня” в работилницата, като отиваш долу - тока ще ми излезе по-скъпо от твоите услуги, мама му стара… Отплеснах се, хайде… и го спри наистина – нека да стане тихо, много тихо, а когато поставите главата му на плота, я пуснете отново, но веднага! И отпушете устата му – нека вика – да пробва да изплаши Смъртта – всеки трябва да има това право, всеки.
Той гледаше нея, но всъщност се взираше в себе си – тази жена го привличаше неудържимо, менеше се всяка секунда пред очите му – свикнал да вижда как обреченият се прощава с живота, се зачуди какво ли би видял в „последния” ù поглед, ако я убие в този миг… или ако стане, сграбчи я и впие устни в нейните.
- Вие сте невероятна жена, аз… Ви се…
- Не ми се възхищавай – няма за какво, това са просто приказки… Споделихме достатъчно – можеш да продължиш на „ти” – ледът отново бе превзел гласа ù.
Но той знаеше, че никога повече не би пропуснал уважителната форма – искаше да я познава, да продължи да я вижда, но за него винаги тя щеше да бъде „Ви”.
- Искате да продължа с него или да Ви закарам първо до града според уговорката?
- Както ви казах и преди - искам той да се събуди в нормално легло, ако въобще заспи. Ако не заспи, го отвържете, едва когато напълно се отрезви от приспивателното. Искам да осъзнава всичко, което ще преживее. И в двата случая го пребийте от бой! Просто бой. Нищо повече. Но такъв, че никога да не се сети за мен без страх и ужас. Наплашете го до смърт! Нека да е сигурен, че ще умре от ударите ви, но без извращения – никакви! Закарайте го в хотела. Кажете му да си почине, да се съвземе. Той трябва да се убеди, че сте там и вие, за да мирува.
Върнете го после в неговия град. Там му връчете ключовете от неговата кола. И това е всичко.
- Това е всичко?!
- Да. Вашата задача бе да помогнете физически на мен. Направихте го. Казано ви бе каквото и да стане, да не се намесвате – бяхте безукорни. Но основното ви задължение е да вселите страх в него, страх до края на живота му. Очаквам да си свършите работата, за която сте изпратени. А сега трябва да ме закарате до града. Сигурен ли си, че Циганката долу може да го опази?
- Циганката?
- Така я кръстих – прихна Мета и за миг, но само за миг, очите ù станаха златисти.
- А мен, как кръстихте мен? – на свой ред се усмихна той.
Мета игнорира въпроса му и повторно попита:
- Тя ще се справи ли докато се върнеш? – попита през силна, раздираща я кашлица.
- Той е вързан и спящ. Тя – въоръжена и трениран професионалист.
- Къде ви е колата – не я видях в уличката?
- С мотори сме. Скрити са тук в работилницата.
- Умно. Да тръгваме тогава!
- Моторът не е за болен човек, ще Ви довърши.
- Ето ти ключа от колата на един мъртвец – тя е на мое име, просто не шофирам – никога.
Светлините на града му помагаха да я вижда в огледалото и той се учуди от вдървената ù поза – макар и седнала, му приличаше на хваната в кадър, леко устремена птица в готовност да излитне.
Спря, където тя му каза. Гласът ù го стресна:
- Не си го и помисляй! Няма да мърдаш от колата – никакво отваряне на врати и тем подобни лигавщини! Сама ще си отворя, а ти тръгваш веднага. Не си ми телохранител. Ти си наемник. Уважавам това, че се държа мъжки и не ми фрасна няколко шамара, които заслужих с надменността си. Но шамаросването не е мъжество, а решението да шамаросваш собственото си „мъжкарство”. Те са различни – колкото сме аз и ти. А сега вземи това!
- Какво има в тази чанта, за мен ли е?
- Нее… – засмя се Мета – не ме разочаровай като дребен чиновник – това е "самоделно оръжие", ще продължиш с него - той сякаш долови лек присмех в гласа на Мета.
Бръкна бавно и внимателно в сака - така както се посяга за оръжие - и извади един мъжки домашен чехъл с гумена подметка. Извърна се към нея с недоумение.
- След всичко, след съвземането му в хотела, когато разбере, че може би няма да умре, тогава искам да го спукаш от бой отново с бавни, методични удари с подметката в корема, но само в корема и на голо – толкова пъти колкото е необходимо, докато загуби съзнание. След това направете всичко възможно, за да се свести и успокои.
- След подземието и банцига не мисля, че нещо би го изплашило повече, а боя ще е достатъчно болезнен - защо и това с тази гума?
- Той никога не помоли за прошка, никога - дори и умирайки от страх. В предупредените как ще умрат, мисля се ражда незнайно как надежда...може пък тока да спре точно когато ще опре главата му в гилотината. Истински, искрено се иска прошка само когато преживееш това, което си причинил на този от когото я искаш, но точно това! Другото за прошката е "ала бала" по "Заговезни"
- Точно това ли е правил с Вас?
Мета не отговори.
- Извратено е наистина, ноо това за прошката едва ли е вярно...в смисъл - Вие, след като сте преживели това вече, защо не му простите, защо искате да го причините на него? Той е за разстрел, но ми е интересно противоречието на думите ви с действията.
- Интересен въпрос, но пък аз - поради някаква приумица на Бога - не съм като повечето хора - изрече глухо Мета - Та след това, след като приключите с подметката, нека си почине. не го закачайте! Предай му, че скоро си тръгва и толкова, но така, че да ти повярва и да си отдъхне. А посреднощ, когато ще отпътувате, изпрати Циганката да ви чака на паркинга и малко преди да излезеш с него, искам да му залепиш устата с тиксо, да го провесиш с главата надолу от прозореца. Гледай да го удържиш на всяка цена – не искам да умира, инак ще те „поръчам” на някой, който не си пада по философията – тази прегракналост, с която изрече последното, му подейства, като че някой изсипа изведнъж кубчета лед върху слабините му.
Очите, от които вече Мета не се страхуваше, се вгледаха в нейните – в неговите тя съзря възхита, но и нещо близко до безпокойство.
- Коя сте Вие?
- Остави си адреса – когато разбера, ще ти пиша.
Отвори вратата рязко, заобиколи колата и застана до прозореца от неговата страна. Той свали стъклото.
- Ферари – така те кръстих – Вито Ферари – чел ли си „Свидетели няма да има” на Чейс? – е, малко си едричък за този персонаж, но пък умрях от страх, препарирах се направо, когато те видях зад завесата в подземието – бе отново закачлива, но за кратко – наведе се и тихо, злокобно прошепна в ухото му:
- Непременно я прочети!
Шепотът ù се шмугна като гущер край ухото му, шовъкна във врата му и се притаи там - беше я чел.
***
Звънеше настоятелно. Лампата в хола светеше. „Ева е горе, не чува ли проклетия звънец?” – ядосваше се Мета, докато студът превземаше болното ù тяло. Посегна за кой ли път с трепереща ръка към бутона и в този миг видя бледото лице на Ева пред себе си. Тя се усмихна някак насилено и рече:
- Мислех че няма да дойдеш, Разметанице – два дена те чакам, два де...
Какво ти е? Какво ти е, бе, каква е тая кръв? Ужас, челото ти… Какво стана, а, какво… и защо си по халат?
- Ще ти кажа, умирам от студ – изрече тя, влизайки навътре преди Ева, която някак странно се издърпваше зад гърба ù, вместо да влезе с нея.
Мета се извърна към нея и се стресна от ужаса в очите на жената – бяха втренчени отвъд отворената врата. Тя мигом се обърна - от коридора я гледаше мъж с пура в ръка.
- Здравей, Разметанице!
Следва…
© Ренета Първанова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Развръзката наближава...
-
Ели, благодаря, трогна ме с тези слова!
-
Възхитена съм от умението ти да пресъздаваш ситуации и диалози, Рени.
Пожелавам ти леко перо, за да продължиш повествованието по същия начин.
Очаквам с нетърпение. -
Благодаря, че "прибра", Ели!
-
Харесвам хора с близки до моите възгледи, Съни. Интересни са ми и тези с различни или колебаещи се такива. Това събужда бъбривеца у мен. Колко хубаво и християнско е човек да търси в Библията отговори, когато душата му е смутена, вдъхновена или разколебана!
Съвсем добре разбрах какво искаш да кажеш, Ели, и за Прошката и за Любовта и тяхното върховенство над тъмнината и злото.
До скоро, Ел! -
Аз все си мисля, че прошката
е ново начало. Тя освобождава от веригите и шиповете,
впили се в душата и мислите. Прошката е сила и любов! Любовта
е прошка, тя покрива и разтваря в себе си всяка неприятност и зло,
причинено от хора с мизерни души, които със сигурност никога не са
обграждани с внимание и любов, хора, които не знаят обратната страна
на монетата, изпълнени са целите с тъмнина и студ и затова нямат очи
нито за светлината, нито за обич, нито за добро...
Рени, извини многословието в случая, не знам дали точно описах онова,
което исках и както исках, когато дойдох тук, при теб на гости...🌻🍀🍀🍀💝
Но не пречи да продължим с теб - ти си ми такава сладкодумка - тъкмо ще
цитирам една мисъл за прошката, която много харесвам, а също така и ще
цитирам любими стихове от Библията. Да скоро, Рене!!!🌻🌻🌻 -
Радвам се, че дойде и за да прочетеш, мила Съни! Права си- страданията продължават, както знаеш има и други газили в душата на Мета с ботуши...а тя не знае с какво го е заслужила...надявам се да разбере, а и те - какво е да "мачкат сърцето ти".
П.П. Но като знам каква е...дано милостивото и сърце надделее, инак когато отмъщава е възхитително изобретателна...
Чистосърдечен и топъл поздрав, Слънчево момиче! -
Прочетох, Рени, прочетох
и още как... Дойде момент за разплата, но...
Като че ли страданията ще продължат, за съжаление... -
Албенче, наваксала си ги и ме зарадва. Благодаря ти и топла и уютна вечер ти пожелавам!
-
Изненадващо нова завръзка!... Добър ход, Рени! Възхищавам ти се, неизчерпаема си!
-
Аз умея, Съни. Просто не съм публикувала тук. Добре, че ме подсети. Благодаря и до скоро!
-
Отново се върнах...
Само че трябваше да поясня, че
аз не умея да рисувам, Рени! Просто се
сетих за тези източни форми. До скоро!!!
-
Ако е Суми-е - по-добре:
"Мета и Страхът"
(по-лесно се рисува "нещо" до "нещо", отколкото "нещо" във "нещо" - второто би било "висш пилотаж" )
-
Редактирах коментара си -
допълних нещо, затова, ако искаш, прочети
отново предишния ми коментар. А относно
твоето допълнение, Разметаница е точно с
пет срички, както и останалите два варианта,
посочени от мен. Държа на класическото 5-7-5 -
В такъв случай предлагам: "Разметаница на кръст", или "В Мета ръмжи страхът", но ако трябва непременно да посоча конкретно от изброените "Страхът във Мета"
-
Едно много скромно хайку,
което, ако има картина или снимка, с която
да се съчетае, може спокойно да стане хайга...
А заедно с графит - тогава ще се получи Суми-Е
(мисля, че произнасям правилно, може и да се
провери, дано да не бъркам...)
*-*
Рени, излизам, до скоро!!! -
Предизвикателство за стих ли е, Ели, или за анонс към колаж, или друго? (понеже спомена Иван Станков)
-
Ще чакам и дано да стане
маааалко по-светло... Рени, знаеш ли, че ти
ще отвориш още работа на Крискат-Иван Станков.
---------------------------------------------------------------------
Ето нещо и от мен, но трябва да избереш ти третия
ред - давам три варианта, но ти правиш избор - така,
както чувстваш, че ще е най-добре.
Дъжд и лед плющят.
Трепери мокро тяло.
Разметаница. ____ ---- ____ или: / Страхът и Мета. / или: Страхът във Мета. / -
Ще се произнесе и авторът, по някакъв начин Съни... вероятно ще има и епилог, но в смисъла му на послеслов... Но ИМА, има такива съдби
-
Дано!!! Стига толкова, не
остана здраво място ни в душа, ни в тяло... Не знам
как издаржа психически! В един от първите ми коментари
ти ми отговори, че има такива изверги като Антон. От тогава
все си мисля къде е границата между реалността и това, което
ти, като автор, дабавяш... -
Благодаря, Ели! Хубав ден и на теб!
Пред финала сме - остана съвсем малко. -
Привет, Ренка!
Ще намина и ще ти гостувам по-късно,
за да мога да прочета тази част. Виждам, че
продължава - до кога ли, не ѝ ли стигат тези мъки и страдания...
______________________________________________________
За теб, с пожелание за приятен ден, Рени! 🌻🌻🌻🍀🍀🍀🥀🌺🌷
* -
Вики, благодаря ти! Ще видим какво още има зад "завоя" и ...
Марианче, зная, че всички, дори и аз приехме, че това е история за Антон и Мета, дори и да беше умрял Антон - Мета се страхува от градушките...
Благодаря ти за неотлъчния интерес, Марианка!
Люси, приятно ми е, че следиш и ти - Благодаря!
Иржи! На голям коментар, ако кажа само Благодаря, ще ти разваля удоволствието от дългото четене...Разсмя ме с тази ваксинация Колко се успокоих, че си станала смела вече - значи мога отново да те поведа из мрака...донякъде пощадих Антон и заради теб - да не се страхуваш толкова от начина по който го наказват Колко хубаво, ако наистина имах хъс - не всеки път довършвам нещата, но с "Градушките" се чувствам отговорна пред вас, четящите ги с такъв интерес.... Благодаря ти, и за комплиментите, мила Иржи...Карам нататък -
Дали има такива силни жени в живота,да могат да понесат толкова физическо и психическо натоварване?Смело вече чета,сякаш съм ваксинирана,пък и щом авторката може да издържи,защо не и аз?!...Все повече се очудвам,възхищавам и се старая в нещо да приличам на теб,Рени-да имам хъс към нещо и да го довеждам до край...Но пък по едно нещо много си приличаме-по дългите коментари...Много обичам да чета коментарите за всички автори и се забавлявам ..Карай нататък!!
-
Следя с интерес..
-
Неочакван обрат в края. Майстор си, Рени! Следвам те!
-
Безжичен, вмъкнах го изведнъж и набързо за яснота - наистина твоето предложение е много по-добро. Ще коригирам на по-късен етап. Радостна от интереса ти, ще си позволя едно изключение - да помоля за прочита ти от началото, макар да зная, че може би няма да направиш изключение и вероятно ще изчакаш финала. но пък как иначе след прочит на последните две части как ще изкажеш мнение за "напрежението" за, което споделят досега четящите го... не ми се връзвай умилостивявам те.
Силве, коментарът ти за диалозите е един Огромен комплимент, за мен! Благодаря, че дочака и тази градушка и я коментира със същия ентусиазъм, ще бъда доволна, ако не съм те разочаровала наистина с развитието в тази част. -
Любо, Мета явно привлича градушките. А тя е жива - в България нямаме обичай да кръщаваме стихиите както американците. Но ако имахме - името на тази нямаше да е Антон. Градушките следват Мета - времето е изменчиво.
Младене, Прошката се провира дори и нежелана - тя има навика да гнезди в "благородни души" - и дебне най-подходящия момент да обърка живота на този, който я даде другиму.
Гавраиле, да не забравяме, че побоят примерно с гумена подметка не е чак толкова голяма страхотия - Мета колкото и да искаше той да понесе идентично страданието и - нямаше как да го направи 'бременен", за да осъзнае напълно какво е да удряш бременна жена в корема с гумена подметка многократно - кое ли я е боляло повече Душата или тялото.
Кратък отдих, Наде - дишай! Вярвам на вълнението ти, скъпа приятелко! Смъртта е най-голямото благо за изверга, а на този е нужна смърт на душата, че може и да се "завърне" отново тук сред хората, а тялото - то е ясно...
Благодаря ви, че пак сте при мен, приятели! -
Рени, потръпнах, направо изтръпнах докато четях! Финала ме отнесе, изобщо не го очаквах! Радвам се, че героинята стигна до това бих казала снизходително отмъщение, макар че няма достатъчно справедливо наказание за подобни зверства, към най-близките си същества. Единствено Бог може да му прати такова. Диалозите ти са опустошителни!
"Злото е като "небет шекер" – един го смуче заради сладостта му, друг - за да „освободи” дробовете си от задух..."
Любо много хубаво се е изразил и аз така го усетих. Следвам те с интерес! -
" Вие, след като сте преживели това вече, защо не му простите, защо искате да го причините на него" - Не би ли било по-добре -- от стилистична гледна точка -- да е: "Вие, след като сте преживели това вече, защо не му простите, защо искате да му го причините?" Очевидно ме заинтересува историята.
-
Отдъхнах си!Да, той заслужава да умре,но би било прекалено лесно.От друга страна убивайки го Мета не би променила и забравила нищо, само би трябвало да живее и с това. Звуча хаотично, знам, просто съм много развълнувана.Благодаря, Рени!
-
Ето това е изненада.Какво ли още ни чака!Аз мислех че в ума на жените се върти само думичката "любов",а то какви страхотии могли да сътворят.
-
Всъщност Мета проявява благородство към изверга, който е заплашвал живота на детето й. Но тя иска дя му даде един урок и го прави по най-добрия възможен начин. Поставям в Любими.
-
Тъкмо си помислих, че кошмарите отиват към края си и последното изречение ме връхлетя като внезапно ударила "Градушка"...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
