26 нояб. 2022 г., 14:28 2022-11-26T15:41:45+02:00

Тъгата по загубените възможности

Проза » Другие

1.3K 0 1

Големият ни проблем е, че обръщаме прекалено много внимание на хора, които са оставили своят потенциал, развитие и успехи. Искаме да им помогнем да се измъкнат от рутината, но в случая на тях им е "приятно" да са назад. Давайки това, което са заслужили с пот и труд, го подаряват на останалите както и че имат такива вещи, пищни и красиви, и в случая ако ги носят или използват - ще се чувстват величествени. И интересното е, че подчертават факта, че не са ги заслужили или че нямат нужда от тях. И използват малкото, което са успели да заделят, за да задоволят нуждите си. Сравняват се с другите и тайничко злобеят, че имат малко, а другите повече.

Всъщност колкото и да им говориш или покажеш пътя към промяната, те ще се обидят, защото си мислят, че ги подценяваш. Те просто са се самовъзпитали така да живеят, вярвайки че това ще им допринесе добро и покой в душата им. А останалите и животът знаят, че не са прави. И заради това трябва спокойно да ги оставим и да не им се месим. А да погледнем себе си да не се оприличим на тях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

exuded (Владимир Георгиев)

Добре написано. Осмислено. С внимателен поглед към неща, които съществуват. Има много хора, които са се оставили на рутината, както казва авторката (а какво е рутина?). Но защо, как и дали те искат да бъдат подпомагани - това не е напълно изяснено. По-добре е да се вгледаме в себе си, за да повърнем. Това е път към промяна. Ако не друго, промивка на червата е. Младите умеят това. А старите са го преживели.
Не съм съгласен изобщо с написаното, но одобрявам гледната точка. Поздрави.

2022-11-26T18:32:08+02:00