Тази история е истинска, само имената на хората са променени.
Поклон пред светлата паметта на Божидар! Сега можеше да бъде на повече от 40 години. Да почива в мир! Неговите родители вече са с него. Там Горе на небето!
Камбаните в китното родопско селце забиха тъжно. През осемдесетте години на миналият век, когато Родината ни гради „светлият“ комунизъм, звънът на църковната камбаната дори беше забранен. Преследвани бяха хората, които посещаваха храмове и манастири. Тъжният звън на селската камбана изведе селяните на улицата в онзи дъждовен ден на месец април. По броят на ударите хората разбраха, че е починало момче. На главната улица за минути се събраха около двадесетина мъже и жени. Те си задаваха въпроса:“ Кой е починал?“
По улицата се зададоха около двадесетина младежи с вързани пионерски червени връзки. Те плачеха и викаха от болка. Една от излезлите жени се извика:
– Защо плачете, деца? Какво е станало? Не сте ли на училище?
– Божидар са убили! Божидарчо, го няма вече!- извикаха в ...