Конкурс:

Криминален разказ

Темата задава победителят в предното предизвикателство Greg (Светослав Григоров). Задаващият темата не е поставил ограничения за дължина или стил на криминалния разказ (комедия, трилър, кабинетно разследване - б.мод). Единственото условие е сюжетът на разказа да е разплитане на криминално престъпление или криминална загадка.

Успех, наследници на Едгар По, Конан Дойл, Агата Кристи, Реймънд Чандлър, Хадли Чейс! 

 

Общи условия за Предизвикателствата:
  1. Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
  2. Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
  3. Предизвикателството се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на предизвикателството. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
  4. След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в предизвикателството. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
  5. Задаващият темата няма право да участва.
Проза
27 августа 2019 г., 14:08
20 октября 2019 г., 23:59
25 октября 2019 г., 23:59
Сразу после утверждения
1
Все зарегистрированные
2
Процент проголосовали
Закончил

Ещё конкурсы »



Класация
15 результатов
1 место (24  33.4%) Талисманът
Уонго-Бонго стоеше целият плувнал в пот. Гледаше тъпо, изсеченото в скалата празно хранилище и не искаше да повярва. Някой беше откраднал талисмана на селото. Злото настъпваше вероломно и със страшна сила. Преди седем луни, след безпаметен запой и преяждане на свински крачета с чесън, с доволна усми ...
  1107  80 
2 место (12  19.7%) Просто игра
Спускаха ковчега бавно надолу. Може би само сърцето ѝ се движеше по-бавно от него. Огледа се в черните дрехи на хората около нея. Никога не си беше представяла, че ще сподели такъв момент със сина си. Андрю беше вперил поглед към обувките си и стоеше мирно, все едно беше хипнотизиран. Сълзите бавно ...
  1108  11  27 
Телефонът звъни ожесточено. С цветния ми сън е свършено. Събуждам се в черно-бяла стая. Повече черна, отколкото бяла. Сумрак. Телефонът звъни отново. Пресягам се да го изключа. Мярвам името на комисаря на екрана. На комисар не се затваря. Плъзвам пръст по екрана.
- Крумов! Къде си?! – дрезгавият му ...
  460  15 
4 место (8  19.6%) Аленият съучастник
Последният понеделник на април. Нито студено, нито топло, но настроението пролетно.
Само седмица след Великден и изведнъж гръмва някакво произшествие, нещо за което в Малка Черковна дълго ще се говори.
Такива неща се случват изненадващо и неочаквано, и както се носи от уста на ухо, нещастията винаги ...
  320  13 
5 место (11  16.2%) Скорци
I
- Петър Коцев?
- Да. Аз съм – изправих се.
- Последвайте ме.
Тръгнах след младата жена, излизайки от чакалнята и влизайки във вътрешността на Районното полицейско управление. Изкачихме два етажа стълби и продължихме по дълъг безличен коридор със зацапани стени, пропит от миризма на държавно учрежд ...
  768  41 
6 место (8  16.0%) Хотел ''Корал''
1.
Госпожа Петринска си сложи сламената шапка и излезе от хотела. Плажът се намираше на около триста метра. След няколко минути се озова там и зае един шезлонг близо до спасителя. Винаги обичаше да е в близост до спасителната кула, така се чувстваше по-спокойна. Тя, така или иначе, влизаше най-много ...
  907  30 
7 место (7  13.3%) Изчезването на Нина
Нина хапна надве-натри. Не я сдържаше на едно място.
- Хайде, изпий си и сока - мама седеше на масата и въртеше пръст по телефона си, но и хвърляше по едно око.
Томи бъркаше в купата и ядеше усърдно зърнената си закуска. Нина надигна чашата с портокалов сок, изпи го бързо, грабна куклата си и стана ...
  458  31 
С аромат на откъснато цвете
„Каталея... Тя бе сама на кея. Говореше с морето и вълните, но по странен начин. Да копнея аз за нея... Как? Боса, мръсна, чорлава и гладна- далеч бе тя от идеал за Дулсинея. И някак странно бе. И тя душа носи. Може би и нейната за любов е жадна. А тези очи- тъй плашещо д ...
  426 
Великобритания. Лондон.
1912 година.
Инспектор Ръ̀сел, наричан още с прякора “Териерът”, беше известен също и като човек, който можеше да прекоси Лондон от Кèнсингтън до Сѝти без съществено да намокри и изцапа с кал подметките на обувките си, въпреки че не беше чест посетител в Хàйгейт. По правило н ...
  264 
Тази история е истинска, само имената на хората са променени.
Поклон пред светлата паметта на Божидар! Сега можеше да бъде на повече от 40 години. Да почива в мир! Неговите родители вече са с него. Там Горе на небето!
Камбаните в китното родопско селце забиха тъжно. През осемдесетте години на минали ...
  374  12 
12 место (2  7.7%) Гонка във влака
Влакът свиреше своята песен - ту туф ту туф, ту туф ту туф. Мъжът облечен в шлифер нахално нахлу в ресторант-вагона. Главата му беше сгушена в кафявото бомбе. Той почеса наболата си брада и пристъпи напред. Очите му жадуваха за мистерия.
- Здравейте госпожо - поклони се мъжа. - Може ли да се присъед ...
  276 
13 место (2  5.8%) Лично дело
„I’m in love with the shape of you,
We push and pull like a magnet do...“
Ед Ширан започна да припява маниакално-жизнерадостно от телефона ми. Изръмжах и извадих бръмчащата машинка, която допреди малко си кротуваше във вътрешния джоб на якето ми. Плъзнах зелената слушалка по екрана без дори да погле ...
  392  11 
14 место (1  2.6%) Загадката с играчката
Името ми е Ханна и това е моята история. Аз съм на девет години и с брат ми обичаме да играем на разследване на престъпления. Името на моят близнак е Джордж. Кръстиха ни така защото мама е американка и татко искаше да не сме с български имена. Да си призная , аз се радвам че не съм с българско име. ...
  368 
15 место (0 ) Хамелеон
От звездното небе пълната луна хвърляше мека светлина върху безлюдния булевард, над който крайпътните дървета бяха протегнали дългите си клони. Между тях, тук там светеха уличните лампи с дрезгава светлина. Раздрънкана ,,Жигула" с мъждукащи фарове се движеше бавно по него. В нея четиримата мъже пъту ...
  299 
16 место (0 ) Чудовища
Совата имаше две очи. Две големи, изпъкнали, искрящи очи. Когато се загледаш в тях, сякаш отваряш тунел, по който й отдаваш лъжите си. И се чувстваш уязвим. Защото совата знае всичко.
До сутринта, в която совата беше останяла сляпа. Коварен и опасен беше дяволът у всеки, но непозната беше на нашия г ...
  366 
Предложения
: ??:??