16 июл. 2012 г., 09:40

Улуру 

  Проза » Рассказы
984 0 17
8 мин за четене
Улуру се роди бързо. Изплака и сякаш погледна с кръглите си очички слънцето, което печеше безмилостно над скалата, в която всъщност беше жилището им.
Родилката, слаба, дребна жена, едва дишаше в жегата. До преди половин час тичаше по сухата земя към жилището. Беше усетила контракциите на поредното раждане. Сама не знаеше колко бременности беше износила. Имаше шест деца и много аборти. Погледна към детето, погледът ù се оживи за миг. Въздъхна, сякаш се зарадва на това, което видя и... спря да диша.
Одеялото, на което лежеше, беше пропито с кръв. Старицата, която седеше до нея, погледна тъжно детето, излезе навън и започна да се моли с напевен глас. Върна се в помещението, взе бебето на ръце и му прошепна:
- Ще се казваш Улуру, като тази скала. Тя е свещена за нас, за нашето племе. Ние сме деца на природата и тази скала ни дава сили и енергия. Бъди силна и издръжлива, като нея, красива и мъдра, като орела, който стои на върха ù! На всичко останало ще те науча аз - имаше предвид оцеляване ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валка Все права защищены

Предложения
: ??:??