- Пич – каза Урфей, - дълбоко сме затънали ние с тебе. По-невидимо аз, по-видимо ти.
- Няма измъкване оттук – промълви тъжно Еври Дика.
- Ей, не се отчайвай, нали затова са приятелите. Ще те измъкна някак си – замисля се, - ако и себе си успея да измъкна.
Картинката е доста мътна. Все едно са попаднали в средата на някакво блато. Навред е мараня, зловония, дочуват се стонове на потъващи същества. Адски е апокалиптично. Но досега не им е правило чак такова впечатление, свикнали са цял живот да обитават подобни коптори. Лошото стана един ден, когато при тях дойде някакъв светъл (Спо?)мен, не, само Мен. Дойде, завъртя се, каза, че това е гнусно и изчезна. Преди това обаче остави някакви картинки, не толкова мътни, подозрително ясни дори. Остави ги и каза, че блатото имало край. Каза, че това тяхното не е истинския живот, а само неговата утайка. Каза и че те не са истински, а само предполагаеми. Че не е възможно да ги има, а просто са се оказали по случайност в някакъв негов кошмар. Той не ...