Усещане за... (4) четвърта част
Когато видя за първи път Джована, бе привлечен от заразителния ù смях.
Той отекваше ясен, напомнящ тих, пролетен шепот на току-що раззеленили се листа.
Обърна се и я видя - лицето ù сияеше, няколко черни кичури коса немирно се полюшваха от небрежния океански бриз, очите ù искряха любопитно, обхождайки внимателно всичко наоколо.
Инстинктивно се приближи към неголямата група и съвсем нетипично за него, прояви известна доза дързост.
„Ciao” - гласът му сякаш прекъсна шумната глъчката и накара няколко чифта очи въпросително да се отправят към него.
„Италианец ли си?” – въпросът беше зададен на италиански, но той го разбра и усети изучаващия поглед на младата жена върху себе си.
„Уви - не съм.” - кратко и ясно, но този път на английски отговори той, бавно приближавайки се към тях.
„Всъщност съм от България.” - сякаш като нещо незначително отбеляза Борис и усети нарастващия интерес от страна на групичката към него.
Последваха още въпроси от разни страни, на кои ...