Обикновен човек, със своите страхове, надежди, грехове и мечти, Карл живееше в един сибирски град. Правилата на Москва и Европа не важаха тук. Това бе едно от последните непокварени от глобализацията места. Място, на което би могъл да дишаш и да знаеш, че правиш това не от навик или машинално, ами като че ли без да искаш, леко и магично, като някакво вълшебно заклинание, сливащо се със слънцето и оцветяващо тайгата в тъжните, тъмни, красиви шарки на есента...
Той вероятно щеше да е още там, но дойде Пилат и хайде, по пътя, и в Москва. Това стана съвсем случайно, но няма това да се разкрива тук. Та ето, Карл крачеше из големия град. Той бе пълен с разни плакати и билборди - на тях имаше разни хора, предмети, дори имаше и една снимка на неговата тайга, макар че беше потъмняла, запрашена, едният ú край скъсан и започнала леко да се свлича. На него му беше еднакво безмислено, тук или някъде другаде. Не че странеше от хората, но за него те само мърмореха, мърмореха, и накрая пак нищо не ста ...