Усмихната сълза
Не искам да ходя на градина, не ми се ходи! – тропна с краче малката Мила.
Но защо не искаш, Мила? – там ще се срещнеш със своите приятели, ще играете, ще научиш нови и интересни неща. Ще се запознаеш с пъстри и интересни книжки, които съм сигурна, че ще ти харесат!
Не искам, не искам, бабо! Не искам да говоря с никой, не искам да разглеждам книги, искам само мама! – Мила отново се разплака, закри с ръчички лицето си и цялото й телце се разтресе. Нейната любима баба започна да гали косичката й, прегърна я и тихичко започна да й пее.
Мила беше на 4 години. Беше минал само месец, откакто нейната майка почина внезапно. Никой не можеше да й обясни защо дядо Господ, за който всеки й говореше, беше вземал мама при себе си, след като е толкова добър. Нито разбираше защо нейния татко вече не се усмихва, не я гъделичка всяка вечер преди да заспи, не се боричкат, нито иска да играят на „Капитан Кук и Принцесата на вълшебния кораб”. Нейната любима баба започна да й пее повече песн ...