Шапка от Париж
Дядо имаше далечна братовчедка, която идваше всяко лято на гости у нас заради калните бани. Беше претенциозна, сякаш идваше не от малко градче в Северна България, а от центъра на Париж. Баба приемаше с въздишка новината за нейното пристигане, обявявано задължително с телеграма, но заявяваше утешително:
— Поне ще е само за седмица.
Тази година се бяхме подготвили за нейното пристигане като за гостуване на кралица – всичко в къщата бе изчистено, излъскано, изпрано. На прозорците сложихме хартиени щори, които местната учителка изрисува в красиви цветя, а аз търпеливо изрязах с кривата ножица – да не ѝ пече слънцето на гостенката, докато спи блажено следобед. На едното крило на прозореца дядо захвана с кабърчета парче тензух, да не хапят комарите нежната кожа на госпожата.
Всъщност жената работеше като обикновена чиновничка в местната банка, но се държеше, сякаш беше директор на световната. Всяко второ изречение започваше с „Ние в банката…“, при което баба излизаше навън, за ...