В бяло
Вече се разсъмва. Навън пуфти автобус на градския транспорт, тръгнал на първият си курс. В сградата царѝ тишина. Коридорите са пусти. В съседната болнична стая сигурно има счупен кран за топлата вода. "Кап-кап." За топлата вода? Така си мисля, може би защото ми е студено. От болестта е. Над главата ми светят правоъгълни слънца. Това са електрическите лампи на тавана. Всичко около мен е в бяло. Преди не обръщах внимание на белият цвят. Сега в дните на физическа болка, започвам да го откривам. Започвам да мисля и разсъждавам в бяло. Странно, но бялото започва да ме стопля. Навява ми спомени за нещо хубаво, в което съм бил някога, някъде... Грабва ме и ме носи, носи... "Системата" с антибиотичен разтвор, окачена на бяла метална стойка, бавно отброява своите капки. Те се събират. След това се стичат и по прозрачният си път се вливат във вените ми. Наблюдавам тези капки. Неусетно затварям очи. Потъвам в бялото. Сливам се с бялото. Аз съм бялото.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хари Спасов Все права защищены
