Eipril (Хари Спасов)
1386 5710
1.09.2018 г., 15:13 ч.  

В бяло 

  Проза » Разкази, Други
467 1 3

Вече се разсъмва. Навън пуфти автобус на градския транспорт, тръгнал на първият си курс. В сградата царѝ тишина. Коридорите са пусти. В съседната болнична стая сигурно има счупен кран за топлата вода. "Кап-кап." За топлата вода? Така си мисля, може би защото ми е студено. От болестта е. Над главата ми светят правоъгълни слънца. Това са електрическите лампи на тавана. Всичко около мен е в бяло. Преди не обръщах внимание на белият цвят. Сега в дните на физическа болка, започвам да го откривам. Започвам да мисля и разсъждавам в бяло. Странно, но бялото започва да ме стопля. Навява ми спомени за нещо хубаво, в което съм бил някога, някъде... Грабва ме и ме носи, носи... "Системата" с антибиотичен разтвор, окачена на бяла метална стойка, бавно отброява своите капки. Те се събират. След това се стичат и по прозрачният си път се вливат във вените ми. Наблюдавам тези капки. Неусетно затварям очи. Потъвам в бялото. Сливам се с бялото. Аз съм бялото.

© Хари Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря,Светулка,Гавраиле!
  • Като че ли не серумът а съдбата със своята неизбежност се влива във вените на литературният герой.Разтърстващо!
    Поздравление!
  • Много силно,сърцето ми прескочи.
Предложения
: ??:??