Случвало ли ви се е да имате усещането, че съдбата ви е направила подарък? Че в живота ви нещата са се подредили в някакъв чудесен пъзел, в който всичко си е на мястото?
Е, аз напоследък често си го мисля. Все още съм сравнително млада, имам време за всичко, което обичам да правя, но най-вече, омъжена съм за най-прекрасния човек на света.
Той е пластичен хирург, един от водещите специалисти. Именно в кабинета му се запознахме, когато отидох за премахване на стар белег от изгорено на бедрото.
Бях впечатлена от този човек - излъчваше достолепие и аристократизъм, макар и доста по-възрастен от мен, спечели ме с невероятния си чар и интелект.
Спомена ми, че е имал два предишни брака - истинско разочарование за него. Опитах се да разбера повече, но изглежда не му бе приятно да говори за това.
Имала съм сериозни връзки и преди, но никога не съм се чувствала толкова уютно и спокойно. И преди съм се влюбвала, но чак сега разбрах какво означава да се отдадеш напълно на един човек, а и той на теб. Ето защо исках да съм най-скъпото и красиво нещо в живота му.
Може би затова започнах да се вглеждам все по-критично в себе си. Минавах трийсетте, все още изглеждах много добре, но... Втълпих си, че няма да е лошо да поговоря с него за едно леко повдигане на бюста.
Първоначално той изобщо не пожела да ме изслуша, твърдеше, че имам идеален бюст. Но не мина много време и сам усети колко е важно това за мен. За нас.
След около две години прецених, че и най-скъпата козметика не е в състояние да предаде на лицето ми онова съвършенство, което бих искала. Не бяха достатъчни и редовните маски и процедури.
Отново разговарях с него, споделих своите желания и тревоги.
Този път почти стигнахме до скандал.
Изнесе ми цяла лекция за това, че няма нищо по-стойностно от естественият чар, че той е именно в тези малки следи, оставени от времето, че истинската красота в никакъв случай не влиза в противоречие с няколкото появили се бръчици, а дори - напротив, че другото е фалш, илюзия, измама...
Възмутих се. Това си беше чиста антиреклама, не очаквах такова нещо точно от него. Изтъкнах, че по света се инвестират милиони средства за реклама именно на пластичната хирургия и това едва ли е без покритие.
Не си ли дава сметка той, след като толкова години е водещ в тази област, какво означава това за една жена?
Да оставим външността, но това се отразява благоприятно на нейното самочувствие, на нейната психика. Променя се светогледа ù. Защо иска да ме лиши от това?
Спорихме дълго, но напълно излишно. Знаех, че така или иначе ще го направи, нищо не можеше да ми откаже.
Когато приключихме с тази процедура, изглеждах наистина фантастично. И се чувствах така.
После с течение на времето направихме още някои малки, но съществени корекции, от голямо значение за мен и самочувствието ми. Слава богу, той вече не ми противоречеше - мисля, че беше разбрал колко ми е важно това. И че го правех не само за себе си, а за нас двамата.
Исках да се гордее с мен и наистина усещах, че му е приятно да събирам възхитените погледи на неговите приятели и колеги.
Обичах да пътуваме заедно, но този път се наложи да замине сам на лекарски симпозиум. Утешавах се с мисълта, че ще е само за няколко дни.
Е, понякога не е лошо човек да остане и насаме със себе си, нали?
Тъкмо обмислях да се излегна във ваната с чаша хубаво вино, когато чух, че някой отключва. Още преди да разбера какво точно се случва, се озовах лице в лице с непознат мъж в черен костюм.
„Обир” - мина ми през ума.
   - Вземете каквото искате - събрах сили да му кажа. - Ще ви дам всичко! Само не ме наранявайте!
Той се усмихна и от тази усмивка ме побиха тръпки. Въпреки огромния си стрес, забелязах, че беше не много млад мъж с правилни черти. Може би дори би бил привлекателен, ако не беше студената апатия, която излъчваше.
   - Не съм дошъл да правя обир, госпожо. - Той издърпа един стол и ме покани с жест. - Седнете, моля.
Седнах. И без това цялата треперех.
   - За какво сте тук тогава? И как изобщо влязохте?
Той взе бутилката вино и погледна етикета.
   - Чудесна реколта. Моето любимо вино. Имате превъзходен вкус, госпожо! - и отново онази усмивка. - Ще ме почерпите ли?
Станах, за да донеса чаша. Зачудих се дали това се случва наистина. Бях сигурна, че включих алармата.
   - Наздраве! - той докосна чашата ми и кой знае защо се засмя. Дали пък не беше някой луд маниак?
   - Не се страхувайте, отпуснете се и пийнете от виното - той самият отпи и явно се наслади на вкуса. - Ще ви кажа защо съм тук. По поръчка на съпруга ви.
   - Съпругът ми? - за малко да се задавя с виното.
   - Госпожо, познавам съпруга ви отдавна. Може да се каже, че съм негов служител.
   - Служител?
   - Да. Ползва услугите ми, когато намери за необходимо. Вие сте третият случай.
   - Не разбирам...
   - Каза ми, че е бил безкрайно влюбен във вас. Повече, отколкото в предишните. - Той вдигна вежди - и виждам, че има защо, определено се е постарал. При вас е постигнал много по-добри резултати, отколкото при предишните си съпруги.
Отпи бавно от виното и ме подкани с жест да направя същото. Отпих механично. Бях абсолютно объркана, вече дори не бях изплашена.
   - Какво общо имам с предишните му съпруги?
   - Това. - Той ми подаде няколко снимки. Двете бяха на красиви руси жени, които поразително си приличаха. Третата беше моята, направена наскоро. Не можех да не забележа, че и аз приличам на тях. Много.
   - Но аз наистина не разбирам... - започнах, но той ме прекъсна.
   - Искал е една жена, а в крайна сметка е получавал друга - усмихна се иронично и поклати глава. - Ах, тази мания за съвършенство!
Плъзна по масата още една снимка.
   - Каза ми, че никога няма да забрави тази.
Погледнах.
   - Но това съм аз! Снимка от сватбата.
   - Наистина много ви е обичал, госпожо. Ще ви положи в гробница. Прекрасна е, достойна за вашата красота.
Усетих, че се задушавам.
   - Вие... вие... - едва успях да прошепна, гърдите ми се разкъсваха от болка. Цялата горях.
   - Спокойно. Отровата е бързодействаща. Най-много още минута да сте в съзнание. - Той докосна лицето ми. - Ще използвам тази минута, за да ви кажа, че наистина сте съвършена. За мен беше чест да ви убия.