9 апр. 2017 г., 01:00

В кадър

864 0 4
2 мин за четене

     Излизам. Не мога да слушам повече тия птици отвътре. И без това ме цепи главата. По-добре да отида на улицата и да видя какъв им е проблемът. Пролет е, но чак пък толкова врява не бива.

     Вземам колелото. То е със спукани гуми, обаче върви. Стигам до зоомагазина. Там оставям колелото и срещу него получавам килограм просо. Бартер.

     Давам просото на гълъби, гугутки и разни други птички. Те го кълват като политик граматика. Наблюдавам.

     – Днес си спокоен – казва ми минувач.

     Откъде го познавам?

     – Не е вярно. Ти кой си?

     – Аз ли? Аз съм минувач.

     Браво. Точно това си помислих за него.

     – А аз съм статист – отговарям злобно.

     – Значи, влизаш в кадър.

     Този иска да ме ядоса още повече. Не предполага, че трябва да си го изкарам на някого.

     – Защо храниш птиците? – пита.

     – За да ядат – пояснявам. – Така са по-безшумни.

     Просото беше на свършване.

     – Знаеш ли, че това е незаконно?

     – Според кой закон?

     – Закони много – вика, – все някой трябва да го забранява. Чух, че глобили един, задето хранел улични кучета.

     Съгласявам се и го удрям пруденциално по главата. Аман от законодатели! Той пада. Обаче нищо му няма – гледа ме тъжно и не вярва, че се е приземил толкова лесно.

     – И това е незаконно – съобщавам. – Все някой закон трябва да забранява побоя. Особено когато е непредизвикан.

     Той подаде ръка и аз му помогнах да стане. Хора сме.

     – Не – възрази тихо и болезнено, докато опипваше цицината на главата си. – Точно за това няма закони. Можеш да биеш, да крадеш и да лъжеш колкото искаш.

     Мъдрец. Увря му главата. Дали да не го фрасна още веднъж? От уважение. А, да – сетих се от къде го познавам. Живее в моя блок.

     Той побърза да се отдалечи. Докато разсъждавах върху случката, не усетих как два гълъба, нахранени и доволни, литнаха над мен и цвръкнаха преработеното просо върху раменете и главата ми. От уважение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Кери.
  • Няма ненаказано добро... Усмихна ме иначе. Леко се чете. И предай на лирическия да си пусне тото...
  • Благодаря, Ани!
  • Айде, да не се коси лирическият от доволството на нахранените гълъби. Зад кадъра това е на пари...
    Иначе колко малко му трябва на един човек да му уври главата - трябва да ти е комшия, да знае, че все в някои закони има и законност и най-важното птиците да създават прекалено много шум. В противен случай няма да има кадър.

Выбор редактора

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...