9.04.2017 г., 1:00

В кадър

867 0 4
2 мин за четене

     Излизам. Не мога да слушам повече тия птици отвътре. И без това ме цепи главата. По-добре да отида на улицата и да видя какъв им е проблемът. Пролет е, но чак пък толкова врява не бива.

     Вземам колелото. То е със спукани гуми, обаче върви. Стигам до зоомагазина. Там оставям колелото и срещу него получавам килограм просо. Бартер.

     Давам просото на гълъби, гугутки и разни други птички. Те го кълват като политик граматика. Наблюдавам.

     – Днес си спокоен – казва ми минувач.

     Откъде го познавам?

     – Не е вярно. Ти кой си?

     – Аз ли? Аз съм минувач.

     Браво. Точно това си помислих за него.

     – А аз съм статист – отговарям злобно.

     – Значи, влизаш в кадър.

     Този иска да ме ядоса още повече. Не предполага, че трябва да си го изкарам на някого.

     – Защо храниш птиците? – пита.

     – За да ядат – пояснявам. – Така са по-безшумни.

     Просото беше на свършване.

     – Знаеш ли, че това е незаконно?

     – Според кой закон?

     – Закони много – вика, – все някой трябва да го забранява. Чух, че глобили един, задето хранел улични кучета.

     Съгласявам се и го удрям пруденциално по главата. Аман от законодатели! Той пада. Обаче нищо му няма – гледа ме тъжно и не вярва, че се е приземил толкова лесно.

     – И това е незаконно – съобщавам. – Все някой закон трябва да забранява побоя. Особено когато е непредизвикан.

     Той подаде ръка и аз му помогнах да стане. Хора сме.

     – Не – възрази тихо и болезнено, докато опипваше цицината на главата си. – Точно за това няма закони. Можеш да биеш, да крадеш и да лъжеш колкото искаш.

     Мъдрец. Увря му главата. Дали да не го фрасна още веднъж? От уважение. А, да – сетих се от къде го познавам. Живее в моя блок.

     Той побърза да се отдалечи. Докато разсъждавах върху случката, не усетих как два гълъба, нахранени и доволни, литнаха над мен и цвръкнаха преработеното просо върху раменете и главата ми. От уважение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Кери.
  • Няма ненаказано добро... Усмихна ме иначе. Леко се чете. И предай на лирическия да си пусне тото...
  • Благодаря, Ани!
  • Айде, да не се коси лирическият от доволството на нахранените гълъби. Зад кадъра това е на пари...
    Иначе колко малко му трябва на един човек да му уври главата - трябва да ти е комшия, да знае, че все в някои закони има и законност и най-важното птиците да създават прекалено много шум. В противен случай няма да има кадър.

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...