Рашко обича да чете вестник. Рашко обича да чете и книга. По принцип всичко обича да чете той. Чете например сутрин, веднага след като се събуди. Винаги има вестник подръка - крие го под възглавницата си, от кой го крие не знам, понеже другите от фамилията не могат да четат, ама карай.

Повечето вестници, които Рашко чете са стари. Дава му ги Мето Подуянския, дето продава цигари и закуски в будката пред оня хотел, стария, на голямото шосе за Цариград дето е. Дава му ги без пари, понеже са поне от миналата седмица вестниците. От дъжд на вятър му дава и по някоя мазна софийска баница, или пък прегоряла принцеса с кайма и кашкавал, от ония, дето братовчед му на Рашко - Пеци Маймуняка от Созопол ги нарича кой знае защо “странджанки.” Сега, Пеци не е чист циганин, понеже в Созопол по закон цигани не требело да има. Обаче пък са братовчеди, ама Рашко и да го удариш с тухла по главата - хич не може да се сети какви точно братовчеди са.

Зарежи Маймуняка, за друго ми беше думата сега: Рашко много обича да чете. Един ден, докато мътеше в тоалетната, се зачете в Дон Кихот например, но след като видя какво е обемно това творчество, реши че то става само за голямо разстройство, ама не душевно или нервнопсихическо, както твърди авторът му. И се отказа.

Оттогава насам, докато пребивава в тоалетната по големи нужди, Рашко чете само леки четива, за бърза консумация така да се каже. Като например информацията за ингредиентите на гърба на една кутия от вафли “Варна”, от намкоя си година, която Рашко използва за и аз не знам какво. Май за самобръсначки и за туй-онуй. Кутията е от обикновени вафли, не тунквани, важно е да се отбележи това, мисля. То понеже кутията е от време оно, ингредиентите не са никакви ингредиенти, а са просто съставки от съдържанието. Обаче, в съдържанието, освен брашно бело пшеничено тип 500, захар гранулирана, сол готварска и сода бикарбонат, има и едни адитиви. Рашко не знае какво са това адитивите, и то понеже не защото е прост или наивен. Не,не. Просто не го интересува. Но пък самата дума му харесва, някаква е звучна, вкусна, и всеки път, като чете, точно на адитивите му идва...ми не, не познахте - вдъхновението му идва. Само че вдъхновението му на Рашкото трае кратко, но пък се повтаря често. Та това исках да ви разкажа за Рашко, че той много обича да чете, за адитивите особено, понеже защото те са тъй да се каже...знаете какво са: лайна.