Пустотата на плажа,тази красива пустош. Сиянията на огъня,тези горещи вопли. Не съм сигурна къде се разгръщат мислите ми. Не вярвам, че има граница, която да спре въображението ми. Сама съм. Обградена от четири стени, започнали да водят записки за живота в тях още преди десетки години. Усещам уханието на увехнали цветя. Толкова съживяващи, мъртви чувства се поглъщат в тъмното, разтърсват светоотражението на луната. Размножава се скоростно вдъхновяващата магия, заобикаля разум, съзнание и мечти. Опиянява всяко късче жива плът по тялото ми. Обгръща мен и всичко мое с истина. Настръхвам. Докосвам истинската част от себе си. Очите ми не искат да виждат друго, освен тази изгаряща картина. Миг откровение пред въображаемо огледало. Душа, разкриваща себе си пред едно друго измерение. Ръце, изпиващи тъмното. Рухващи спомени, дори и емоции. Недоизживяна илюзия. Открита красота, там, във въображаемото.
Ето ме. Звукът на клавишите пронизва чувството, но то не спира да тлее. Настръхнала кожа, желан ...