Вдъхновение. Страст. Висота.
Пустотата на плажа,тази красива пустош. Сиянията на огъня,тези горещи вопли. Не съм сигурна къде се разгръщат мислите ми. Не вярвам, че има граница, която да спре въображението ми. Сама съм. Обградена от четири стени, започнали да водят записки за живота в тях още преди десетки години. Усещам уханието на увехнали цветя. Толкова съживяващи, мъртви чувства се поглъщат в тъмното, разтърсват светоотражението на луната. Размножава се скоростно вдъхновяващата магия, заобикаля разум, съзнание и мечти. Опиянява всяко късче жива плът по тялото ми. Обгръща мен и всичко мое с истина. Настръхвам. Докосвам истинската част от себе си. Очите ми не искат да виждат друго, освен тази изгаряща картина. Миг откровение пред въображаемо огледало. Душа, разкриваща себе си пред едно друго измерение. Ръце, изпиващи тъмното. Рухващи спомени, дори и емоции. Недоизживяна илюзия. Открита красота, там, във въображаемото.
Ето ме. Звукът на клавишите пронизва чувството, но то не спира да тлее. Настръхнала кожа, желание за допир и страст. Мълчание, но не и тишина. Разпокъсани мисли. Суматоха, изписана на лицето. За минало разказваха ми останалите живи същества в стаята. Розите. Не им вярвах. Кулминационно отворих очите. Погледнах към ъгъла, а те увяхваха. Следях с поглед края, докато в себе си откривах ново начало. Вдъхновение. Страст. Висота.
Запалих цигара. Димът откриваше един лунен небосклон. Следеше енергията във въздуха. Докосваше заряда на атмосферата. Дръпнах си и усетих дима вътре в себе си. Продължих да опизнавам тази своя непозната същност. Седях и пишех в тъмното, озарена единствено от лунна светлина и мисли, хиляди мисли.
© Вики Николова All rights reserved.
Поздрави 
