6 нояб. 2008 г., 20:35

Вдъхновение за есен

1.2K 0 1
 

Тя идваше бавно и незабелязано.

Тя беше тиха и красива.

Тя беше чувство, желание, вдъхновение...

Обичаше дъжда.

Беше толкова жива и откровена, че понякога разплакваше небето и заспалите там.

Обичаше вкуса на грозде. В косите й сякаш ухаеше вино, ухаеше вятър и червен цвят.

Излъчваше ту залези, ту изгреви... ту гореше, ту замръзваше...

Обичаше копринените листа с цвят на карамел. Беше й вкусно... да ги гледа, да ги докосва, да ги живее... От тях чуваше песни... Бавни, мелодични, бързи, ритмични... песни! Вятърът я караше да танцува всяка вечер, а публика й бяха хорските очи... Обичаше да я гледат, да й се радват, да й се обричат.

Но тя беше толкова жива и откровена, че понякога болеше... и забравяше...

Тя беше чувство..

С вкус на вино и на мечти, с вкус на дъждовни сълзи и музика...

Тя не се страхуваше да си отиде...

Тя беше моето вдъхновение за есен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ДиаНа Щерева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...