Виждате ли: разумът, господа, е хубаво нещо, това е безспорно, но разумът си е само разум и задоволява само разсъдъчната способност на човека, а желанието е проява на целия живот, тоест на целия човешки живот заедно с разума и с всички приумици.
"Записки от подземието" Фьодор Достоевски
Понякога човек се усеща толкова самотен, че дори да е заобиколен от тълпа от хора, дори звъннът на чаши зад бара и тихата музика на групата в заведението не може да те откъсне от самотата ти. В моменти като този единствената ти надежда е да срещнеш някой друг човек и нещо да се случи помежду ви; някой който може да ти помогне, защото се нуждае от това, което и ти – истинска връзка с друг човек. Надяваш се, че този някой ще се появи, че просто трябва да го нямериш в тълпата. Това беше, каквото търсех в тази студена януарска вечер в бар, наречен Изгубеното Куче.
Седях на бара с чиния топено сирене Бри и чаша Каберне пред мен. Мислех си, че така е по-лесно да завържа разговор с някой. Този някой ще ме попи ...