Вечерта на бдението беше адски тягостно. Борил си седеше с децата си, а Криси гледаше да стои отделно. Алекс я нямаше и вече нищо не ги свързваше. Само ние с Дари ходехме ту при единия, ту при другия. По някое време аз се прибрах да видя децата и я взех в нас, нямаше смисъл цяла нощ да плаче до ковчега на майка си. Това не помагаше, знаех го от опит. Викнах Калина да стои при децата и Дари и се върнах обратно. Когато слязох от колата пред къщата, някой ми присветна, беше Иван. Качих се при него.
– Искам да я видя, Светле.
Поклатих глава:
– Недей, ще ти направи панаир. Утре поклонението ще е в долната църква. Ела тогава.
– Какво е станало, за какво се е притеснила? С него ли се е скарала?
– Не. Мислим, че е било нещо свързано с работата. В чантата и имаше лист със списък на наши фирми и отгоре пишеше малко ч и м. Знаеш ли какво означава?
Иван ме изгледа:
– ЛиКрис, Лавекс и Метрикс бяха ли в списъка?
– Метрикс и ЛиКрис да, за Лавекс не си спомням, но и няколко от моите бяха и други. Общо ...