12.11.2017 г., 12:57 ч.

Виенско кафе 3/ 2 

  Проза » Повести и романи
1131 4 6
10 мин за четене

Вечерта на бдението беше адски тягостно. Борил си седеше с децата си, а Криси гледаше да стои отделно. Алекс я нямаше и вече нищо не ги свързваше. Само ние с Дари ходехме ту при единия, ту при другия. По някое време аз се прибрах да видя децата и я взех в нас, нямаше смисъл цяла нощ да плаче до ковчега на майка си. Това не помагаше, знаех го от опит. Викнах Калина да стои при децата и Дари и се върнах обратно. Когато слязох от колата пред къщата, някой ми присветна, беше Иван. Качих се при него.
– Искам да я видя, Светле.
Поклатих глава:
– Недей, ще ти направи панаир. Утре поклонението ще е в долната църква. Ела тогава.
– Какво е станало, за какво се е притеснила? С него ли се е скарала?
– Не. Мислим, че е било нещо свързано с работата. В чантата и имаше лист със списък на наши фирми и отгоре пишеше малко ч и м. Знаеш ли какво означава?
Иван ме изгледа:
– ЛиКрис, Лавекс и Метрикс бяха ли в списъка?
– Метрикс и ЛиКрис да, за Лавекс не си спомням, но и няколко от моите бяха и други. Общо десетина. Какво става?
Той си разтърка челото:
– Данъчна проверка. Ч м е чао мечти, двамата така наричахме данъчните, наша шега. Някой и се е обадил да я предупреди. Кога е научила?
– Вероятно онзи ден. Отгоре на листа беше писала някакви нейни си бележки и беше сложила дата. Вероятно когато са и звъннали е нямала друг лист. Така че е станало или онзи ден или вчера. Нищо ли не ти е казала?
– Не. Но не сме се чували вчера.
– Защо не е казала на никой и защо се е притеснила толкова?
Иван ме погледна:
– Притеснила се е, защото са смятали да проверяват и фирми, които официално не са нейни или на Борил. Като твоите и Метрикс. А защо не е казала, не знам. Може да е имало нещо, което да е искала да покрие сама и после да каже. Борил нищо ли не знае?
– Не. Защо ще проверяват и мен, теб и Кристиан?
Той поклати глава:
– Проверяват само вас, аз съм косвена жертва заради съдружията ни. Някой се опитва да превземе бизнеса или да го съсипе. Де факто компанията е една, вие сте от семейството.
– И използват държавата?
Иван се усмихна криво:
– Модерния начин.
– Имаме бизнес и навън.
– Ще се справят и с него. Знаеш, че скелетите в гардероба не са малко. Само трябва да поискат международно разследване и ще ги изровят. Трябва да кажеш на Борил, трябва да играем заедно. Поотделно няма да се справим, това са много силни хора.
– Не му е до това сега.
Иван въздъхна:
– Аз я обичах повече, Светле. Не знам дали някога си обичала някого повече от себе си, но аз обичах нея така. Да срещнеш някого чак на 45 и да се влюбиш така... Но работата си е работа, тя си продаде душата, за да живеят децата и внуците и добре, не може да загубим всичко което постигна, само защото не ни е до това.
– Добре, ще му кажа.
Той бръкна в джоба си и извади 50 лв.
– Ще сложиш ли това в ковчега и?
– Защо?
– По моя край обичая е такъв, да си плати мъртвия преминаването в отвъдното. Не знам тука как е и дали ще и сложат пари, затова сложи тези. И това.
Той си свали халката и аз го изгледах озадачено. Иван ме погледна:
– Не е сватбената ми, тя ми я подари. И тази, която тя носи не е от Борил, моя е. Направихме им копия и си ги разменихме. С нея много често се държахме като тинейджъри, дори последните години.
Изгледах го и той ми се усмихна тъжно:
– Тя беше най-романтичната жена, която съм срещал. Най-нежната и най-романтичната.
Докато слизах от колата се сетих за една мисъл, която бях прочела преди години: „Истинската жена е като роза, може да те разкъса с бодли, дори да я прекършиш или да те упои с аромат и завинаги да остане в душата ти. Всичко зависи от това как ще я докоснеш.“

Влязох в двора и видях Криси да пуши на верандата. Застанах до него:
– Защо си тук? Дай ми една цигара.
Той ми запали цигара и ми я подаде:
– Не мога да стоя вътре, задушавам се. Не мога да го гледам оня. Дари успокои ли се?
– Горе долу, оставих ги с Калина. Сложи после това в ковчега, Иван ме помоли, чакаше ме отпред.
– Това халката му ли е?!
– Направили копия на брачните си халки и си ги разменили. Толкова години са носили тях.
Кристиан ме изгледа:
– Направили са копия?
Усмихнах се:
– Явно. Той казва, че са се държали като тинейджъри до последно.
– Мама се е държала като тинейджър?!
– Знаеш ли, че понякога тя пушеше трева?
Криси ме зяпна и аз му се усмихнах пак:
– И ходеше на мъжки стрийптиз, четеше и любовни романи.
Той ме изгледа:
– За моята майка ли говориш?!
Прегърнах го през кръста:
– Ъхъ. На ергенското и парти на сватбата им с Борил приятелките и бяха извикали стриптизьор, тя не знаеше и когато разбра се притесни от мен и Галя и Ани. Галя се усети и ни помъкна навън, но останахме да гледаме през един процеп на вратата. Майка ти умееше да се забавлява, повярвай ми. И танцуваше невероятно добре.
Криси поклати глава:
– Мама пуши джойнт и танцува със стриптизьор, боже това с очите си да го видех, нямаше да повярвам. Мислиш ли, че и другото е било вярно?
– Кое?
Криси направи физиономия:
– За разменките, сещаш се...
– Мнее. Това не го вярвам. Борил да, но мама... Не.
– Аз не мога да повярвам и за марихуаната. Ти откъде знаеш?
– Помниш ли като скъсаха оня кабел на времето и десет дни нямахме ток и носех прането у тях? Един ден нещо се замотахме с теб и аз чак вечерта се сетих, че на Бори ще му трябва екипа за другия ден и хукнах посред нощите у тях да пера. Борил и Дари бяха някъде и тя си правеше купон по женски с леля Мира и други приятелки. Бяха здраво напушени и пияни. Толкова, че мама не се усети и ме пусна вътре, както си пушеха. На другия ден и беше адски неудобно.
– И леля Мира, боже...
Галя се появи на вратата:
– Какво се разправяте?
Кристиан я погледна:
– Знаеш ли, че мама е пушела трева?
Галя го зяпна:
– Алекс?! А стига бе, а колко лекции ми изчете за вредата от наркотиците... Мнее, не вярвам. Мама да, ама Алекс... не. Сори Криси, ама тя си беше задръстена за такива работи.
– Светла твърди, че е вярно.
Аз свих рамене:
– Видях я, какво ви е толкова странно и тя беше човек. Ние всички пушим, те защо да не са го правили?
Галя поклати глава:
– Не вярвам.
И изчезна вътре. След малко се върна с Борил. Той ни погледна:
– Какво има?
Криси сви рамене:
– Нищо, какво да има?
Борил погледна Галя въпросително и тя направи невинна физиономия:
– Вярно ли е, че Алекс е пушела трева?
– Затова ли ме извика?
– Да. Светла казва, че я е видяла, ние с Кристиан не вярваме. Е, пушеше или не?
Борил изгледа първо дъщеря си, после нас и накрая се усмихна:
– Пушеше. От време на време в компания. Но друго не искаше да пробва, казваше че не е „дрога“.
Кристиан се обърна към Борил:
– Но до края пиеше успокоителни заради тебе. Цял живот само я тормозеше. Виждаше я колко и е тежко заради изневерите ти и пак не спираше да ходиш. Мама умря, защото ти я тормозеше. Ти си виновен.
Борил ръгна Криси с пръст в гърдите:
– Говориш за неща от които си нямаш понятие. Никога е нямало трети във връзката ни с майка ти. Никога. Винаги сме били само аз и тя. От първия ден в който се запознахме до днес. Никой друг е нямал значение, никога. Мислиш си, че разбираш всичко, но си просто едно недорасло хлапе, което нищо не проумява.
Кристиан изгледа ядосано Борил:
– Какво не проумявам, че не спираше да и изневеряваш и тя се тормозеше от това?
Борил погледна Галя:
– Влез вътре.
Тя направи физиономия, но се прибра. Борил се обърна към Криси:
– Никога не съм изневерявал на майка ти, нито тя на мен. Тя беше човек, който искаше да вземе всичко от живота, аз също. Затова си допадахме толкова, нямаше нужда да се лъжем. Мислиш, че Иван е имал значение за нея, нямаше. Винаги сме били само аз и тя. Така че последното, за което щеше да се тормози майка ти е, че съм и изневерявал.
– Вярваш ли си като ги дрънкаш тези?
Борил поклати глава:
– Мислиш си, че познаваше майка си, но нищо не знаеш за нея. Познаваш жената, която ти бършеше носа и те дондуркаше. Истинската Алекс беше съвсем различна. И хляба и маслото, така казваше. Ние бяхме хляба, другите бяха маслото. Без масло можеш, без хляб не. И двамата бяхме еднакви, затова останахме толкова години заедно. А ти нищо не разбираш, както винаги – той махна с ръка и влезе в къщата.
Криси ме погледна:
– Вярваш ли му?
Свих рамене:
– Може и да е било така. Мислиш ли, че Бори и Сани биха повярвали, ако един ден някой им каже какво сме правили с теб? Всеки мисли родителите си за задръстени.
Борил лъжеше, но не исках да го казвам на Криси. В себе си той се обвиняваше, че не е успял да защити майка си от Борил и това го измъчваше. Аз не мислех Алекс за жертва, но той усещаше така нещата и с Борил с годините се намразваха все повече.
Влязохме вътре, много хора бяха минали да запалят по свещичка, но вече беше късно и бяхме останали само семейството и няколко от най-близките и приятели. Борил не се виждаше и Криси седна до ковчега. Ние с Галя ходехме насам-натам, по-старите ни даваха разни команди, да приготвим храна за оставащите да „прележат“, да намерим разни работи за ритуала за утре и ние изпълнявахме. Ани не се включваше, последните години те почти не си говореха с мама, за разлика от Галя, която беше много привързана към нея. Предполагам, че Ани беше дошла само заради баща си днес. Майка и щяха да пристигнат утре направо за погребението. Влязох в хола, ковчега беше там и видях Борил захлюпен над тялото на мама да се тресе от рев и да я прегръща. Ани и мъжа и се опитваха да го откъснат, но не постигаха успех. Приближих се:
– Хайде, чичо Бори. Ела, недей... Хайде, ела – успях да го накарам да я пусне и го погледнах в очите, беше много пиян. Най-вероятно беше намерил някоя бутилка и беше пил на екс. Не го бях виждала пиян от няколко години.
– Какво ще правя без нея, какво ще правя, Светле...
Той продължаваше да реве и искаше пак да се захлюпи върху ковчега. Огледах се за Кристиан и той неохотно се приближи. Хванах Борил под мишницата:
– Хайде. Трябва да се стегнеш, тя нямаше да иска да те види така, хайде.
Криси го хвана за другата ръка:
– Хайде, чичо Бори. Ела, трябва да си легнеш.
– На кой ме остави, Алекс... Защо направи така...
Борил галеше мама по лицето и не искаше да я остави. С Криси се спогледахме и той го дръпна със сила, Борил не очакваше и се захлюпи на рамото му, аз бях подготвена и го държах здраво за другата ръка. Ани ни гледаше и аз и кимнах:
– Всичко е наред, ще го сложим да спи.
Двамата с Криси го помъкнахме към една стая. Стоварихме го на леглото, той продължаваше да реве и аз го потупах по рамото:
– Спокойно. Всичко ще е наред, спокойно.
Той ме погледна с мътен поглед:
– Какво ще правя без нея, Светле? Искам си я. Искам си я...
– Трябва да поспиш и утре всичко ще е по-леко. Просто поспи...
Продължавах да го докосвам по рамото и да му говоря и след доста време той постепенно се успокои. Винаги когато беше пиян през годините ме беше слушал. Ани и Галя бяха дошли след нас и ме гледаха от вратата, аз се обърнах към Криси:
– Съблечи го, ще се удуши с тая вратовръзка.
Криси направи поредната физиономия, но се наведе да го съблича и Ани отиде да му помага. Аз излязох. Мисълта за Борил отново пиещ и без мама ме плашеше. Не исках да се пропие пак, тревожех се за него.
 

© Elder Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах! Преживяла са близки до този случай моменти! Много вярно и лека са поднесени настроения, чувства отношения!Поздравления!
  • Когато загубим това,което не оценяваме во време...
    Силна психодрама!
    Поздрави,Елена!
  • Започнах те и аз, няма да те изпускам този път, давай!
  • Давате ми страхотен стимул да пиша, момичета. Благодаря ви!
  • Нещата от живота, пресъздадени от талантливото ти перо създават усещането за съучастие на читателя/мен в историята. Няма как да не ти се възхитя, Елдер. Поздравления!* Очаквам продължението.
  • Светла все повече прилича на Алекс. Мисленето й, изказът. Достойно я "замества", макар да е напълно невъзможно. Адмирирам всеки ред, който талантът ти ни е подарил!!!
Предложения
: ??:??