Ало, търся гжа Петрова.
Да, аз съм, кажете!
Обажда се Ива. Помните ли ме?
Гласът остана дълго време в слушалката. Паметта на Ваня бързо прелисти всички страници от срещите й с клиенти. Един ярък спомен за този глас изплува.
Да, разбира се, че Ви помня. Кажете!
Исках само да Ви чуя и да Ви кажа, че ние сме добре. Казвам „ние“ много сме добре ! И това, което сега казвам е благодарение на Вас.
Аз нищо не съм направила специално – просто си вършех работата.
Не е така! Вие не просто си вършехте работата –нещо много повече. Вие, повярвахте в мен! Знаете ли какво означава това, да повярваш в някой? – Това означава всичко. Вие се доверихте на една страдаща жена и не само страдаща, но и психично болна. Да , аз съм болна и Вие го знаехте и въпреки това ми повярвахте. Аз продължавам да съм болна – по документ, но вече не и страдаща. И този документ вече няма нищо общо със страданието. Той просто остана един спомен от моето минало, но Вие ми дадохте бъдещето. Знаете ли какво означава това? Знаете ...