Всеки ден е като тест. И всеки ден ми изглежда все по-трудно да премина. Борбата, която водя е толкова голяма с толкова много противници. Всеки ден ги преминавам. След това се прибирам у нас изморен и изтощен от всичко, което съм преминал. Сядам на един стар дървен стол до прозореца и гледам как дъждът се сипекато океан. И отново мисля как ще се изправя на следващия ден пред всички и как отново ще трябва да ги победя. Знам, че бронята ми е пробита отвсякаде, но най-вече от теб - точнов сърцето. Нещата, които исках да ти кажа... те просто изчезваха преди да са дошли. И те оставих на друг рицар. Научих се да се боря вече без кауза, ти вече си в миналото за мен, но винаги - в сърцето ми. Сега просто продължавам да убивам реалността с моя меч, без да имам подкрепа, само злобата, тъгата и самотата са ми приятели в тази битка. И ето, пак е време за битка. Нахлузвам старата броня, взимам стария меч. Отварям врата и поглеждам към небето, което е мрачно като мислите ми. И тръгвам пак по прашния път. Към моето вечно бойно поле.