От време на време – така, през десетина години, боговете се скарват и започват война помежду си. За нещо си. В божествения свят винаги има причина за конфликт. Например, Голямото макаронено чудовище пак е яхнало в любовен екстаз Зелената нежна сепия. Или Крокоаладавъл от Розовите планини отново е отвлякъл прекрасната осемкрака и триглава възлюбена на Авантажино Бесния. А понякога пръв започва Върховното джудже, Господарят на великаните – просто му писва от колики, спокойствие и късмет, та за разнообразие завърта някой местен скандал с тенденция към Световна война…
Важното е, че богове има. А повод за развлечение посредством малка, приятна и зрелищна война, винаги се намира…
Та и сега тъй…
Великият Голям Страшен Владетел на Третата Мравчена Рътлина върху Гигантската Крайречна Купчина се скара с АЯ – малката царица на Невидимото царство. Обвиниха се един друг в какво ли не. И започнаха войната…
Местна. Малка. Лекичка…
Само че един поданик на АЯ, вместо да порази страж на враговете си, улучил с тоягата случаен зяпач от Кралството на Всевъжделения Огромен бог на Блатните цветове. Което довело до истерия бога – как така ще поразяват негов верующ? Нима не може той да си го джасне с гръм или бухалка? Та за отмъщение той сразил някакъв глупак, мотащ се без работа из полето. Но се оказало, че това не е поданик на АЯ, а верен жрец на самия Уругунуду – Тиматугерни – Джасинанти, вихрения бог на Карамелената вада…
И се започна…
Боговете имаха опит, умееха да се наслаждават на сложните военни ходове, да анализират кървавите битки, да изненадват колегите си с нови и нови тактически и стратегически ходове…
Наистина – изключително забавно и интересно стана…
Включиха се всички богове – дори богинята на Пометеното едва успяваше вечер да обере труповете на верноподаниците и да позамие от натрупаните черва, глави, крака, ръце…
За известно време всички богове бяха заети – водеха армиите си, оставяха ги на бойното поле, мъкнеха дърпащи се новобранци към местата на славни битки, славни подвизи, славни смърти…
А после всичко свърши…
Е, не точно всичко. Боговете си останаха – те са безсмъртни и велики…
Но хората свършиха…
Даже децата и старците станаха колатерални жертви и нямаше кой да замени геройски падналите юнаци, верни на своите идеи и вярвания…
Оголя планетата. Само богове я кръстосват. Но не се сражават. Няма смисъл – те са неуязвими и безсмъртни…
И очакват да се появи някакъв нов народ. Щото много скучно стана…