ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА: НАПУСКАНЕТО
Мийор и Беки се скитаха из безкрайното еландонско поле, но без да са способни да се ориентират. Нямаха дори и най-елементарен компас. Посевите бяха напълно унищожени от експлозиите, а земята беше отвратително изровена и разорана. Просто беше неприятно за гледане. Толкова много тъга. Толкова много безнадеждност. Родният им дом беше унищожен.
- Знаеш ли Беки, независимо, че никога няма да си моя, ти ме извади от унинието, в което живеех като първенец на випуска. Проблемите на другите са над твоите собствени. Ти ме научи да живея не само за себе си – каза й напълно сериозно Мийор.
- Това е и проблемът на този полис. Всеки тук живее само за себе си – в гласът й си личеше раздразнение.
Лутаха се няколко дни. Но най-неочаквано, Беки погледна белега на ръката си. Тя си спомни за един сън, в който едно момче имаше същия белег. Името му беше Дърниам. Този сън тя имаше отскоро.
- Как се чувстваш, Беки? – попита я Мийор, загрижен за състоянието й.
- Добре съм, п ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Отчетность о нарушениях
Сообщите нам о нарушениях, если Вы считаете, что есть случай плагиата или произведение не соответствует правилам.
Пожалуйста, пишите только в крайных случаях с конкретным указанием на нарушение и наличие доказательств!
Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!