ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА: ХАНС
Ханс Аусландер беше един много странен и леко отблъскващ човек, който в същото време притежаваше своего рода привличане и магнетизъм. Всичко около него се движеше в особен ритъм, който той обичаше да задава. Външността на Ханс не се отличаваше по нищо от външността на другите младежи на неговата възраст. Той имаше учтиви обноски и носеше очила с квантови наностъкла. Младежът беше предпочел да завърши компютърни науки, но впоследствие се дипломира със специалност “Червееви дупки и квантова механика”, която беше най-престижната в избраното от него учебно заведение. Винаги беше пръв сред останалите. Но някъде дълбоко в сърцето си осъзнаваше, че нещо вътре в него не е като у другите. Той имаше принципи и убеждения, които следваше в разрез с общоприетите норми. И затова много трудно прогресираше в живота. Ако въобще можем да наречем “прогресиране” жалките му опити да се влачи напред. Подобно на някой, който се пази да не стане жертва на случайно отклонил се плазмен о ...