5.
В час по биология беше тихо. Звънецът току-що беше ударил. Учителката говореше нещо, но както обикновено почти никой не я слушаше. Учениците блуждаеха някъде, всеки потънал в своите си мисли. Гласът на госпожата звучеше монотонно и приспивателно. Тя си задаваше въпроси и сама си отговаряше. Часът по биология винаги протичаше така - тихо и спокойно, истинска идилия. Затова учениците го обичаха. Някъде от задните чинове едва се долавяше мелодията на някакъв чалга хит от mp3, бележки хвърчаха навсякъде, а някои от учениците раждаха произведения на изкуството върху кориците на тетрадките.
Но Мимчо не беше днес на училище. Всъщност, не беше на училище от един месец и скоро нямаше и да се налага. Какъв е смисълът от това училище, в края на краищата? Само му пречеше да се отдава на далеч по-приятни занимания. Като седенето с приятеля му Пецко например. Двамата обожаваха тъмните, усамотени полянки, отдалечени от хорското око. Но да не си помислите нещо! Отношенията им бяха чисто приятелски. ...