или
Всички пътища водят до "Откровения"
Преди 2-3 години на едно друго място в мрежата един потребител започна да ми праща на лична поща стихотворения. По едно на писмо. Гледам - мое, от първите ми качени тука. Следващият път пак мое. И понеже не искам да ме знаят всякакви, си трая анонимно, но се чудя защо ми ги праща. Обаче продължавам да си трая и не му отговарям.
След известно време започва да ме догонва, както се казва, във форума, и там да ме репликира с тях. Кога с цяло, кога с куплет, пак от моите.
Ясно какво търси, но защо с моите? На края реших да го питам от далече на лична:
- Защо ми пращаш тези стихотворения?
- Защото съм ги посветил на теб - и като започна едно словоизлияние...
Направих си снимки на страници в сайта тука, пратих му ги с текст "Това са мои стихотворения, този профил е мой, благодаря ти за посвещенията, но ще те съдя за авторско право".
Умрях от смях. Да ме свалят с мои стихове.
След няколко дена видях, че свалячът-поет си е изтрил профила.
**************
от тогава ме гони параноята и подлагам всичко на гугъл, упсссс, проверка!
© П Антонова Все права защищены