10.02.2021 г., 11:44

Всички пътища водят до откровения

816 3 30
1 мин за четене

или

Всички пътища водят до "Откровения"

 

        Преди 2-3 години на едно друго място в мрежата един потребител започна да ми праща на лична поща стихотворения. По едно на писмо. Гледам - мое, от първите ми качени тука. Следващият път пак мое. И понеже не искам да ме знаят всякакви, си трая анонимно, но се чудя защо ми ги праща. Обаче продължавам да си трая и не му отговарям.

        След известно време започва да ме догонва, както се казва, във форума, и там да ме репликира с тях. Кога с цяло, кога с куплет, пак от  моите.

        Ясно какво търси, но защо с моите? На края реших да го питам от далече на лична:

        - Защо ми пращаш тези стихотворения?

        - Защото съм ги посветил на теб - и като започна едно словоизлияние...

        Направих си снимки на страници в сайта тука, пратих му ги с текст "Това са мои стихотворения, този профил е мой, благодаря ти за посвещенията, но ще те съдя за авторско право".

        Умрях от смях. Да ме свалят с мои стихове.

        След няколко дена видях, че свалячът-поет  си е изтрил профила.

 

**************

от тогава ме гони параноята и подлагам всичко на гугъл, упсссс, проверка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Златна! И на теб хубав ден от мен!

  • Благословен ден, palenka (Пепи)!
  • За това си обслужвайте профилите редовно, да не ви се случи "с моят профил по моята глава!" 😅
  • И на мен са ми се случвали куп абсурди, но чак такова нещо... 😆😆
  • 織工夢の (Акеми Йошида) - никой не е застрахован от таквоз умиргане! 😅
    Дето се казва, и на твойта улица ша цъфнат вишните!

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...