Feb 10, 2021, 11:44 AM

Всички пътища водят до откровения

819 3 30
1 min reading

или

Всички пътища водят до "Откровения"

 

        Преди 2-3 години на едно друго място в мрежата един потребител започна да ми праща на лична поща стихотворения. По едно на писмо. Гледам - мое, от първите ми качени тука. Следващият път пак мое. И понеже не искам да ме знаят всякакви, си трая анонимно, но се чудя защо ми ги праща. Обаче продължавам да си трая и не му отговарям.

        След известно време започва да ме догонва, както се казва, във форума, и там да ме репликира с тях. Кога с цяло, кога с куплет, пак от  моите.

        Ясно какво търси, но защо с моите? На края реших да го питам от далече на лична:

        - Защо ми пращаш тези стихотворения?

        - Защото съм ги посветил на теб - и като започна едно словоизлияние...

        Направих си снимки на страници в сайта тука, пратих му ги с текст "Това са мои стихотворения, този профил е мой, благодаря ти за посвещенията, но ще те съдя за авторско право".

        Умрях от смях. Да ме свалят с мои стихове.

        След няколко дена видях, че свалячът-поет  си е изтрил профила.

 

**************

от тогава ме гони параноята и подлагам всичко на гугъл, упсссс, проверка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© П Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Златна! И на теб хубав ден от мен!

  • Благословен ден, palenka (Пепи)!
  • За това си обслужвайте профилите редовно, да не ви се случи "с моят профил по моята глава!" 😅
  • И на мен са ми се случвали куп абсурди, но чак такова нещо... 😆😆
  • 織工夢の (Акеми Йошида) - никой не е застрахован от таквоз умиргане! 😅
    Дето се казва, и на твойта улица ша цъфнат вишните!

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...