21 февр. 2009 г., 14:49

Втората

Проза

836 0 2

За втори път тази година зимата се разля и замрази всичко, то стана трошливо и разпадаемо, като замразено с течен азот. За втори път тази година всичко стана бяло и чисто... За втори път тази година снегът ме прегърна, а аз прислоних глава на уютното му рамо да потърся утеха в белотата.

След злополучния Свети Валентин, когато станах невидима... Когато Той ме заведе на празник, а после в колата... Те просто забравиха, че съм на задната седалка, разменяха си погледи - не, не многозначителни - абсолютно еднозначни. Забравиха ме, докосваха ръцете си, коленете... Изведнъж тя се сети, че съм там, потърси очите ми в огледалото - не, не засрамено - регистраторски. Осведоми се за потреса ми само.

За втори път тази година зимата се разля и замрази дори брака ми, той стана трошлив и разпадаем, като замразен с извънбрачна връзка...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

radi. (Ради Стефанов Р)

Не ми се вярва да е вярно.
Имаш оригиналната дарба да извадиш драмата на показ с почти регистраторски средства.

2009-02-23T00:06:14+02:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Има ли начин да се разказват "тези" неща, които всъщност често се случват на всички,така че да не бъдат тихомълком подминавани. Знаем какво да кажем в минути на ентусиазъм и еуфория, но какво се казва на автор,изплакал една такава история? От опит знам-прегръдка.Думите са излишни.

2009-02-22T13:17:29+02:00