Втората
За втори път тази година зимата се разля и замрази всичко, то стана трошливо и разпадаемо, като замразено с течен азот. За втори път тази година всичко стана бяло и чисто... За втори път тази година снегът ме прегърна, а аз прислоних глава на уютното му рамо да потърся утеха в белотата.
След злополучния Свети Валентин, когато станах невидима... Когато Той ме заведе на празник, а после в колата... Те просто забравиха, че съм на задната седалка, разменяха си погледи - не, не многозначителни - абсолютно еднозначни. Забравиха ме, докосваха ръцете си, коленете... Изведнъж тя се сети, че съм там, потърси очите ми в огледалото - не, не засрамено - регистраторски. Осведоми се за потреса ми само.
За втори път тази година зимата се разля и замрази дори брака ми, той стана трошлив и разпадаем, като замразен с извънбрачна връзка...
© Ели Лозанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Има ли начин да се разказват "тези" неща, които всъщност често се случват на всички,така че да не бъдат тихомълком подминавани. Знаем какво да кажем в минути на ентусиазъм и еуфория, но какво се казва на автор,изплакал една такава история? От опит знам-прегръдка.Думите са излишни.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Имаш оригиналната дарба да извадиш драмата на показ с почти регистраторски средства.