Апостолиция (Ели Лозанова)
96 58
21.02.2009 г., 14:49 ч.

Втората 

  Проза
679 0 2
 

За втори път тази година зимата се разля и замрази всичко, то стана трошливо и разпадаемо, като замразено с течен азот. За втори път тази година всичко стана бяло и чисто... За втори път тази година снегът ме прегърна, а аз прислоних глава на уютното му рамо да потърся утеха в белотата.

След злополучния Свети Валентин, когато станах невидима... Когато Той ме заведе на празник, а после в колата... Те просто забравиха, че съм на задната седалка, разменяха си погледи - не, не многозначителни - абсолютно еднозначни. Забравиха ме, докосваха ръцете си, коленете... Изведнъж тя се сети, че съм там, потърси очите ми в огледалото - не, не засрамено - регистраторски.  Осведоми се за потреса ми само.

За втори път тази година зимата се разля и замрази дори брака ми, той стана трошлив и разпадаем, като замразен с извънбрачна връзка...

© Ели Лозанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не ми се вярва да е вярно.
    Имаш оригиналната дарба да извадиш драмата на показ с почти регистраторски средства.
  • Има ли начин да се разказват "тези" неща, които всъщност често се случват на всички,така че да не бъдат тихомълком подминавани. Знаем какво да кажем в минути на ентусиазъм и еуфория, но какво се казва на автор,изплакал една такава история? От опит знам-прегръдка.Думите са излишни.
Предложения
: ??:??