21 февр. 2018 г., 02:07

Вторник, модерна...

1.1K 1 6
2 мин за четене

  Късен февруарски следобед, мръчкав, мокър и мразовит...

  Скрила съм се при Спиро на топличко, далече от бабите, строежа и цялото домочадие. Телевизорът жужи, парното бумти...

   - Тре‘а да се сготви нещо...

   - Може ли само една чашка да ми донесеш преди това, с малко водичка, да си изпия хапчетата? Ама бирена, щото после да си сипна?

   Носи ми. Цъкам на компа, доволна. Пуша.

   - Ориз с пиле или и спанака да сложа?

   - Не‘ам претенции, давай!

  Отива в кухнята. Чувам потропването на ножа и тавичката. Сипвам си бирка. Цъкам на компа, доволна. Пуша.

    - Слагам си кафе, искаш ли?

    - Не бе, душе, добре съм си!

  Кафе-машината припява. Пилето дъхти от фурната, препечено с подправки и зеленийки. Сипвам си бирка, цъкам на компа, доволна. Пуша.

    - Елено, трябва ми покривката, ще пускам пералнята.

    - Убу де, сега ли баш? Пускай първата, после, таман кат‘ доомажа, ще я пуснем с другите неща.

  Пералнята шумоли, аромат на прясно кафе и „Ариел“. Сипвам си бирка, цъкам на компа, доволна.  Пуша.

Сещам се, че една любима гъска има ден рожден, звъня, плямпам глупости и уреждам съботната вечер. Спиро сяда за минутка, да разпусне помежду домакинските ангажименти.

    - Душе, в събота сме на гости!

  Спиро сърба кафето, дърпа една цигарка, потропвайки нервно с краченца. Сипвам си бирка, цъкам на компа, доволна. Пуша. Идилия!

  Час и половина по-късно къщата свети: подът – измит, чаршафите сменени, втора пералня се върти, манджата – готова и сервирана... Сипвам си бирка, цъкам на компа, доволна. Пуша.

    - А бе, душе, ще отвориш ли малко джама, че мноо се задимихме?

    - Спри да пушиш, бе, говедо!

    - Е, след малко, и без това бирата ми свършва. Ще отидеш ли?

  Сбутва ме в ъгъла на дивана, с компа, бирата и пепелника.

    - Мръдни малко, гадино, не виждам! /По телевизора вече тече любим сериал/

    - Убу, де, не мрънкай! Ама после ще ходиш ли за бира?  Тя, сигурно и Наска ще дойде след работа...

    - Аааа, и гости си покани?!

  Мълча. Сипвам си бирка, цъкам на компа, доволна.  Пиша и пуша последната цигара. Май ще се наложи да стана...

 

   После, нек‘ви ми обясняват що е то „джендър“...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...