21.02.2018 г., 2:07

Вторник, модерна...

1.1K 1 6
2 мин за четене

  Късен февруарски следобед, мръчкав, мокър и мразовит...

  Скрила съм се при Спиро на топличко, далече от бабите, строежа и цялото домочадие. Телевизорът жужи, парното бумти...

   - Тре‘а да се сготви нещо...

   - Може ли само една чашка да ми донесеш преди това, с малко водичка, да си изпия хапчетата? Ама бирена, щото после да си сипна?

   Носи ми. Цъкам на компа, доволна. Пуша.

   - Ориз с пиле или и спанака да сложа?

   - Не‘ам претенции, давай!

  Отива в кухнята. Чувам потропването на ножа и тавичката. Сипвам си бирка. Цъкам на компа, доволна. Пуша.

    - Слагам си кафе, искаш ли?

    - Не бе, душе, добре съм си!

  Кафе-машината припява. Пилето дъхти от фурната, препечено с подправки и зеленийки. Сипвам си бирка, цъкам на компа, доволна. Пуша.

    - Елено, трябва ми покривката, ще пускам пералнята.

    - Убу де, сега ли баш? Пускай първата, после, таман кат‘ доомажа, ще я пуснем с другите неща.

  Пералнята шумоли, аромат на прясно кафе и „Ариел“. Сипвам си бирка, цъкам на компа, доволна.  Пуша.

Сещам се, че една любима гъска има ден рожден, звъня, плямпам глупости и уреждам съботната вечер. Спиро сяда за минутка, да разпусне помежду домакинските ангажименти.

    - Душе, в събота сме на гости!

  Спиро сърба кафето, дърпа една цигарка, потропвайки нервно с краченца. Сипвам си бирка, цъкам на компа, доволна. Пуша. Идилия!

  Час и половина по-късно къщата свети: подът – измит, чаршафите сменени, втора пералня се върти, манджата – готова и сервирана... Сипвам си бирка, цъкам на компа, доволна. Пуша.

    - А бе, душе, ще отвориш ли малко джама, че мноо се задимихме?

    - Спри да пушиш, бе, говедо!

    - Е, след малко, и без това бирата ми свършва. Ще отидеш ли?

  Сбутва ме в ъгъла на дивана, с компа, бирата и пепелника.

    - Мръдни малко, гадино, не виждам! /По телевизора вече тече любим сериал/

    - Убу, де, не мрънкай! Ама после ще ходиш ли за бира?  Тя, сигурно и Наска ще дойде след работа...

    - Аааа, и гости си покани?!

  Мълча. Сипвам си бирка, цъкам на компа, доволна.  Пиша и пуша последната цигара. Май ще се наложи да стана...

 

   После, нек‘ви ми обясняват що е то „джендър“...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...