21.02.2018 г., 2:07

Вторник, модерна...

1.1K 1 6
2 мин за четене

  Късен февруарски следобед, мръчкав, мокър и мразовит...

  Скрила съм се при Спиро на топличко, далече от бабите, строежа и цялото домочадие. Телевизорът жужи, парното бумти...

   - Тре‘а да се сготви нещо...

   - Може ли само една чашка да ми донесеш преди това, с малко водичка, да си изпия хапчетата? Ама бирена, щото после да си сипна?

   Носи ми. Цъкам на компа, доволна. Пуша.

   - Ориз с пиле или и спанака да сложа?

   - Не‘ам претенции, давай!

  Отива в кухнята. Чувам потропването на ножа и тавичката. Сипвам си бирка. Цъкам на компа, доволна. Пуша.

    - Слагам си кафе, искаш ли?

    - Не бе, душе, добре съм си!

  Кафе-машината припява. Пилето дъхти от фурната, препечено с подправки и зеленийки. Сипвам си бирка, цъкам на компа, доволна. Пуша.

    - Елено, трябва ми покривката, ще пускам пералнята.

    - Убу де, сега ли баш? Пускай първата, после, таман кат‘ доомажа, ще я пуснем с другите неща.

  Пералнята шумоли, аромат на прясно кафе и „Ариел“. Сипвам си бирка, цъкам на компа, доволна.  Пуша.

Сещам се, че една любима гъска има ден рожден, звъня, плямпам глупости и уреждам съботната вечер. Спиро сяда за минутка, да разпусне помежду домакинските ангажименти.

    - Душе, в събота сме на гости!

  Спиро сърба кафето, дърпа една цигарка, потропвайки нервно с краченца. Сипвам си бирка, цъкам на компа, доволна. Пуша. Идилия!

  Час и половина по-късно къщата свети: подът – измит, чаршафите сменени, втора пералня се върти, манджата – готова и сервирана... Сипвам си бирка, цъкам на компа, доволна. Пуша.

    - А бе, душе, ще отвориш ли малко джама, че мноо се задимихме?

    - Спри да пушиш, бе, говедо!

    - Е, след малко, и без това бирата ми свършва. Ще отидеш ли?

  Сбутва ме в ъгъла на дивана, с компа, бирата и пепелника.

    - Мръдни малко, гадино, не виждам! /По телевизора вече тече любим сериал/

    - Убу, де, не мрънкай! Ама после ще ходиш ли за бира?  Тя, сигурно и Наска ще дойде след работа...

    - Аааа, и гости си покани?!

  Мълча. Сипвам си бирка, цъкам на компа, доволна.  Пиша и пуша последната цигара. Май ще се наложи да стана...

 

   После, нек‘ви ми обясняват що е то „джендър“...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...