Оправям си пънка в огледалото. Бях ли вчера тук? Нямам спомени. Роша небрежно косата си. Нещо естествено без претенций за идеалност...като мен самия (?). Пускам водата и сякаш чувам...някой извън мен говори...отново този глас. Кой говори зад стените? Може би ти си гласът който винаги ме кара да забравя кой съм и когато вървя по голямата сива улица отново да бъда просто две скрити очи зад дебелите тъмни стъкла. Четката за зъби издрънка шумно в бурканчето за бебешки храни, последен поглед в огледалото. Очите ми се взират в мен. Ти ли си отново? Нещо странно се случва на случайно неподозиращия странник докато върви по сивата улица. Той не знае че неговата сянка сънува как убива отново, защото иска...иска кръвта на целия свят в шепите си. Всъщност тя иска дори повече, но ще умре задавена от собственото си тяло и разпъната от животното в сърцето си. Пътят до училище "един изпълнен с тръни път лишен от суета" ...Можеш ли да видиш и да чуеш самия себе си? Кой е гласът? Какво е гласът? Отново ...