Вълшебна Коледа
Магдалена пое дълбоко въздух и студа нахлу в гърдите и, сковаващ всяка мъничка частица от крехкото и телце. Продължи да се люлее на въжената люлка, окачена на големия дъб,
надвесил клони над старата олющена сграда - Дом за сираци "Топло гнездо". Дори и толкова невръстна, Магдалена подсъзнателно усещаше иронията в името на дома. Нито и беше
топло и уютно, нито се чувстваше приютена като птиче в защитено гнездо. Очите и се пълнеха със сълзи, които горчиво преглъщаше и сякаш се стичаха в нея, засядайки като твърда буца лед... Отново сама... отново празна Коледа... отново без мама и тате... Бегли спомени от предишни Коледни празници нахлуха в съзнанието и... Спомни си миналата година, тържеството което организира персонала на сиропиталището. Не чуваше радостните нотки на музиката, не успя да усети атмосферата като щастлива и празнична... Никога не бе имала истинска Коледа и не знаеше какво всъщност е тя, но изпитваше вътрешна потребност и едно неописуемо чувство на жажда по ...