Вълшебна Коледа

Магдалена пое дълбоко въздух и студа нахлу в гърдите и, сковаващ всяка мъничка частица от крехкото и телце. Продължи да се люлее на въжената люлка, окачена на големия дъб,
надвесил клони над старата олющена сграда - Дом за сираци "Топло гнездо". Дори и толкова невръстна, Магдалена подсъзнателно усещаше иронията в името на дома. Нито и беше
топло и уютно, нито се чувстваше приютена като птиче в защитено гнездо. Очите и се пълнеха със сълзи, които горчиво преглъщаше и сякаш се стичаха в нея, засядайки като твърда буца лед... Отново сама... отново празна Коледа... отново без мама и тате... Бегли спомени от предишни Коледни празници нахлуха в съзнанието и... Спомни си миналата година, тържеството което организира персонала на сиропиталището. Не чуваше радостните нотки на музиката, не успя да усети атмосферата като щастлива и празнична... Никога не бе имала истинска Коледа и не знаеше какво всъщност е тя, но изпитваше вътрешна потребност и едно неописуемо чувство на жажда по нещо неизпитвано... Истински семеен празник... Бленуваше за семейство, което да я обича... Семейство, което да я приюти в топлата си прегръдка... да бъде принцесата на мама и тате... Не искаше подаръци... мечтаеше за любов и дом, в който да се чувства щастлива...

        - Ема, прибирай се, ще изстинеш!- чу се гласа на възпитателката.

Магдалена изтри сълзите си и пое към мрачната, прихлупена сграда. Все се чудеше, защо я наричат така - Ема. Още от малка така я бяха нарекли. Тук, сякаш никой не се интересуваше от имената, просто им казваха някак. Тази година имаше толкова самотни празници в дома, дори и нейният седми рожден ден. Чувстваше се нещастна, изоставена от всички.... Знаеше, че вече е голяма за осиновяване и тази мисъл разкъсваше същността и... Веднъж, случайно дочу разговор между две възпитателки, че няма шанс за осиновяване на по-големите деца. Осиновителите предпочитали бебетата... Светът и, изграден от хиляди надежди, рухна за миг. Мислите на Ема се блъскаха хаотично в главата и... Защо тогава никой не я е осиновил като бебе...!? Защо е останала тук...!? Защо, защо...!?!? Очертаваше се още една самотна и изпълнена с тъжни мигове Коледа. Дори вече знаеше, че и Дядо Коледа не съществува, което още повече я обезнадежди, че ще се случи чудото и за нея ще се намери любящо семейство. Преди в самотните си безсънни нощи се молеше на дядо Коледа да и намери мама и тате, а сега... сега просто заспиваше изтощена и давеща се от ридания...
....

Давид паркира колата пред малката кокетна къщичка. На стълбите стоеше усмихната жена и влюбено го съзерцаваше...
          - Дядо Коледа много се забавихте! Затруднения с подаръците!? - Зара, хитро намигна на съпруга си и се втурна да му помогне
         - Неее, Снежанке, всичко върви по план! Никакви неприятни изненади... - Давид бурно прегърна нежната жена и страстно я целуна по топлите устни.
          - А, тази година Дядо Коледа, ще додесе ли подарък и за мен!?- тъмна сянка, бегло премина през усмихнатите очи на Зара.
Давид долови за части от секундата тази промяна. Вече толкова добре познаваше любящата си съпруга.
          - Миличка, имай вяра! Толкова много деца са изоставени. Без истински дом и семейно огнище. И сама го виждаш всяка Коледа, когато обикаляме из сиропиталищата... Ще се справим! Там някъде е нашето дете и то ни чака... Не плачи! Моля те...
Зара надигна глава от рамото на Давид и изтри сълзите си.
           - Така е, прав си, но наближавайки Коледа, тази липса се изостря до непоносимост... но да не говорим за това, точно днес... Нека побързаме, че децата ни чакат! Донесе ли костюма на Снежанка? А, забравих да ти кажа, че се обади директорката на " Топло гнездо" . Налага се да раздадем подаръци първо там. Хайде, по пътя ще ти обясня...
Наближиха дом " Топло гнездо". Вятърът беше се усилил и разхвърляше снежинките в хаотични посоки. Давид и Зара, тичешком се втурнаха в тъмната сграда... Беше тягостно,
въпреки празника. Липсваше празничната атмосфера, независимо че служителите се бяха постарали. Оскъдната украса и липсата на детски радостен глъч, допълнително изостряха  не дотам празничната обстановка... Витаеше самота във всяко скрито кътче на дома...Точно поради тази причина, Давид и Зара започнаха да посещават домовете за сираци и да веселят децата. Искаха да им подарят частица топлина и да посеят в очите им радостни искрици... Поне на този свят празник... Това, което даряваха на сираците, беше несравнимо с нищо... Пълните с благодарност широко отворени детски очи, неможеха да се забравят нито за миг. Посрещна ги директорката, усмихната дребна жена:
           - Добър ден и добре дошли! Децата вече са в очакване, но първо искам да ви помоля за една услуга! В болничното отделение, има едно момиченце, което тази нощ вдигна
температура и ще се наложи да пропусне тържеството. Тя е много нещастна и самотна... Ще бъде прекрасно, ако първо на нея подарите подаръка и си поговорите с нея... Дядо Коледа и
Снежанка - мила усмивка плъзна по устните на директорката. Нямаше нужда от повторна покана. Сърцето на Зара се сви и затупа учестено... "Милото дете, каква злощастна съдба... Не само е сираче, ами е болно точно на Коледа..." Давид и Зара пристъпиха в малката тъмна стаичка. Огледаха леглата и в дъното на редицата видяха сгушено малко момиченце, което хлипаше в просъница...
              - Ма - ма... къде е... мама... не - нееее! - малкото телце се мяташе в леглото... дъхът от устните излизаше на пресекулки... парещ и накъсан....
Зара, постави влажната си длан на челцето на момиченцето и изтръпна... Нещо дълбоко в нея се отключи, сякаш се разкъса бент и отприщи стихия от емоции... Пулсът и лудо заблъска в
слепоочията... Погледна Давид, но... нямаше нужда от думи. В очите му се четеше същото, което бушуваше в нея... „ Това е нашето дете! Господ ни доведе при него...!"- говориха
си с очи...
Малката Ема, усети нежен полъх от милувка... Едва успя да отвори очи и да погледне...
Ооо! Това са Дядо Коледа и Снежанка!!! Бързо нахлулата първоначална радост се изпари за миг... Те не съществуват! Това е сън... Но, толкова нежно и обично се усмихва тази Снежанка, сякаш е истинска... сякаш е МАМА!!!
...

Давид и Зара проведоха дълъг разговор с управата на дома. Предстоеше им тежка битка с инстанции и бюрократични системи. Но, нямаше път назад. Решението беше взето! Първоначално щяха да вземат Ема за Коледната нощ, а по - късно да я осиновят. Това беше
тяхното дете, което ги очакваше и те най-сетне откриха... Ема, не знаеше какво се случва. Изпращаха я при някакво мило семейство за Коледа. Емоциите се преплитаха в сърчицето
и, което биеше като лудо... Колебаеше се дали да се радва или да плаче, толкова сложно и
нереално и се струваше всичко. Беше толкова малка, а невероятно помъдряла от болката, неотменно съпътстваща дните и.... Детската импулсивност се беше изтрила като с гума от емоционалния и свят... Изпълваха я страхове от неизвестното...
...

Коледната нощ беше снежна и студена. Чуваше се приятен звън на звънчета. Хората, широко усмихнати, крачеха по заснежените улици, носейки всевъзможни подаръци, обвити в пъстри  опаковки. Ема, стоеше като хипнотизирана до прозореца и наблюдаваше цялата прекрасна суматоха, царяща по улиците. Бавно пристъпвайки, се отдалечи от прозореца и седна на дивана край камината в дома на Давид и Зара. Още не проумяваше какво се случва... Плахо, като кошута поглеждаше изпод мигли елхата. Не беше виждала такова изящество и красота... Погледа и се изгубваше в необятноста на украсата...и светлинките... Ема мълчеше и благоговееше...! Поглеждаше ту играчките окичили елхата,  ту шарените подаръците  под нея. В сърчицето и се прокрадваше едно топло усещане за щастие... Не смееше да го изрече и пред себе си, за да не се изгуби този миг на вълшебство! Усещаше някакво спокойствие, примесено с тръпка на очакване...
Давид и Зара наблюдаваха изписващите се емоции по лицето на малкото момиченце. Усещаха как се пропуква черупката обвила сърчицето на Ема. Нейното щастие, би означавало щастие и за тях.
            - Ема, миличка искаме да ти подарим един по-специален подарък, наред със всички останали, които се гушат под елхичката.... Ние..., ние  искаме да бъдем твоите мама и тате...

Настъпи дълга пауза... Давид и Зара замълчаха, очаквайки реакцията на момичето...

            - Ние се влюбихме в теб, в мига в който те видяхме! За нас ти си наше дете и искаме да ти дарим цялата любов на която сме способни!

Ема мълчаливо преглъщаше сълзите си и стискаше устни... Дали чуваше добре, или само така и се искаше...!? Сърчицето и щеше да изскочи от бесния ритъм , с който препускаше...
Истина ли е!? Да, усещаше, че това, което се случва е истинско, а не сън. Едно сбъднато вълшебство... Ема, отново започваше да вярва в чудесата и вълшебствата на Коледа, като всяко малко дете! Това беше нейната звездна Коледна нощ... Щастие изпълни сетивата и! Тихичко, пристъпвайки тя се гушна в топлата прегръдката на своята МАМА...

На Коледа се случват чудеса!!!

...