Я елате, закачалчици, при батко!...
Карам си колелото по улицата. Гледам до едни контейнери за смет стоварени няколко денка със закачалки. Явно изхвърлени от близък магазин за дрехи. Пресмятам веднага, че мога да припечеля нещичко, ако успея да ги продам в сайтовете за разпродажби. Навинтвам от двете страни на кормилото дръжките на два от денковете и се закандилквам към къщи. Пред входа звъня по домофона на жена ми да слезе да ги прибере. А аз отпрашвам с мръсна газ обратно да взема и останалите. Междувременно са започнали да се навъртат клошари. Разгонвам ги само с поглед! През зимата си пускам брада и средно дълга коса – да ми топлят. И двете – стабилно прошарени. Веждите ми са като козирки – да не ми влизат капки в очите като вали дъжд. От ушите и носа ми също стърчат косми...Мисълта ми е, че не ми е проблем да всея респект сред няколко клошари! Докато навъртвам дръжките и на другите два денка от двете страни на кормилото, най-смелият ме доближава: "Бате, дай ни по идна само да бърками в казаните с тях. Ама после шти ги върним!..." Раздавам им по една закачалка и великодушно им заявявам, че няма да си ги искам обратно.
Вкъщи като разказвам на жена ми за днешната си "акция", тя ме обвинява, че съм взел хляба на няколко човека за деня...Е, какво да се прави – такъв е животът! "Който превари, той ще натовари!..."
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радослава Антонова Все права защищены
И много ми хареса ярката реалистичност на разказа, Радослава. За българина израза "Който превари, той ще натовари!..." май е вечен!
