Късно е вече. Уморена от игри, Герито се приготвя за сън. Обличаме пижамката и си говорим за приказните феи. Герито е убедена, че съществуват. - Бабче, искам по-бързо да стана голяма. Още утре! - Защо, Гери, толкова бързаш? - питам аз. -Защото искам да си намеря принц. Да дойде утре сутринта и да ме събуди. -категорична е тя. - И това ще стане някой ден, но не и утре.Първо трябва да пораснеш. - Феите могат всичко! Ще ги помоля да ме докоснат с вълшебната пръчица и ще се превърна в принцеса със златна рокля и обувчици. - важно и компетентно ми обяснява Герито. - Не може да стане утре - упорствам аз. - Защо бе, бабче? - заковава ме отново нейното "Защо". - Защото... Защото феите сега спят - измислям аз в последната секунда. - А, ти ги събуди бе, бабче !- заспивайки, ме моли Герито. - Добре, обещавам. А ти затвори очички и заспивай. Но Герито и без това вече спеше. Гледах я как спи с блажения сън на дете и на един дъх помолих в стихче нейните мънички феи да се събудят. Но така и така разговарях с феите, моите, големите феи пък помолих да не се събуждат. Защото искам да си остана непроменена, същата тук и сега. Завинаги.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.