ЗА КЪПИНИ
Това лято се бяха родили много къпини. Всички се хвалеха, че са направили компоти, сокове и сладка. Затова решиха да отидат и те, макар и да не знаеха, къде точно могат да се наберат тези ароматни плодове. Ще се поразходят из планината и все някъде ще се натъкнат на тях. Ако ли пък не, щеше да им остане хубавото прекарване на почивния ден сред красотата на природата.
Утрото е свежо и красиво. Птици се надпяват в клоните на сънените още дървета. От ниското долита шумът от бързеите на реката. От двете страни на пътеката по която вървят, растителния свят се е развихрил, окрилен от лятното си въображение. Вървят все навътре и навътре в планината, а къпини няма и няма. На едно място, на малка полянка, най-после откриват няколко храста, но плодовете са колкото да похапнат, не и да напълнят пластмасовите кофички.
- Леле, колко са едри и сладки! – възкликва той.
- Я да опитам и аз. О, чудесни са!
Пръстите и устните им се нацапват с мастиления цвят на къпиновия сок. И когато се позаси ...