ЗА КЪПИНИ

     Това лято се бяха родили много къпини. Всички се хвалеха, че са направили  компоти, сокове и сладка. Затова решиха да отидат и те, макар и да не знаеха, къде точно могат да се наберат тези ароматни  плодове. Ще се поразходят из планината и все някъде ще се натъкнат на тях. Ако ли пък не, щеше да им остане хубавото прекарване на почивния ден сред красотата на природата.
     Утрото е свежо и красиво. Птици се надпяват в клоните на сънените още дървета. От ниското долита шумът от бързеите на реката. От двете страни на пътеката по която вървят, растителния свят се е развихрил, окрилен от лятното си въображение. Вървят все навътре и навътре в планината, а къпини няма и няма. На едно място, на малка полянка, най-после откриват няколко храста, но плодовете са колкото да похапнат, не и да напълнят пластмасовите кофички.
     - Леле, колко са едри и сладки! – възкликва той.
     - Я да опитам и аз. О, чудесни са!
     Пръстите и устните им се нацапват с мастиления цвят на къпиновия сок. И когато се позасищат, тя откъсва една едра къпина и приближава към него. Той си мисли, че ще му я подаде да я изяде и отваря широко уста, но тя протяга ръка към лицето му и пита:
     - Искаш ли да ти нарисувам мустаци?
     - Моля те, недей. Няма да мога да ги измия и как ще мина после из града.
     - Хайде де, дай ми да ти нарисувам. Знаеш ли колко много ще ти приличат едни засукани къпинови мустаци!?
     И понечва наистина да го направи. Той побягва по поляната да се спаси от това й желание. Тя го гони и вика:
     - Щом се съпротивляваш, като те хвана, ще ти нарисувам не само мустаци, ами и брада, така да знаеш.
      Оставя се да го застигне, но заема отбранителна поза.
     - Само посмей, пък да видиш после какво ще ти се случи.
     - Да видим!
     Сборичкват се. Доставя му удоволствие да се прави на по-слаб и удовлетворява желанието ù. После, когато тя постига целта си му се оставя да я затисне с тежкото си силно тяло и тогава той, на свой ред ù рисува брада и мустаци, и ù вика:
     - Я ми кажи сега какво ще правиш? Кой ще хареса брадата жена?
     - Все ще се намери някой глупчо между мъжете, който ще ме хареса.
     - Не вярвам да има такъв.
     - А, аз познавам един.
     - И кой е той?
     - Ти – смее се предизвикателно тя.
     Отново сборичкване. Под тях смачканите билки ухаят и замайват. Къпините цапат дрехите им, но кой е в състояние да мисли за това?
       Дълго се излежават в меката трева на полянката. Когато стават се споглеждат, виждат как са се изпоцапали и избухват в чистосърдечен смях. На любовта ù е весело при всички обстоятелства, намира всичко за забавно и обръща всичко на игра.
     - Какво ще правим сега? – пита тя, като гледа състоянието на дрехите им.
     - Ще слезем на реката, ще се измием, ще изпереш дрехите и докато те изсъхнат, ще се къпем в някой вир.
     - А къпините?  Кога ще наберем, нали за това сме тръгнали?     
     - Ден голям. Лято е. Има време и за тях. Пък ако не успеем,и утре е ден.
     - Но не е почивен.
     - Ще дойде и почивен – отвръща оптимистично.
     - Само че тогава  вече може да няма къпини.
     - Абе я си гледай живота и не мисли за после. Ще бъдем цял ден заедно, денят е прекрасен, ще си прекараме чудесно на реката. Какво повече ти трябва?
     - Нека бъде както казваш. Да вървим към реката тогава.
     И там наистина ги очакват щастливи мигове. Щом са заедно, за влюбените няма значение къде са и с какво се занимават. Това е голямата магия на любовта.
     Когато след щастливия ден се прибират в града, минувачите с любопитство и с разбиращи усмивки гледат недоизпраните им дрехи, недоизмитите им лица.
     Но такава си е тя, любовта, по някога чувството ù за хумор се проявява по странен начин…