5 нояб. 2013 г., 10:06

За моето голямо „Обичам”

1.5K 1 0
1 мин за четене

За моето голямо „Обичам”

(на Иван)

 

За моето голямо „ОБИЧАМ”... За моята голяма празнина в думите и  в улиците на този и други градове... За моите уикенди, пълни с очаквания за очаквани и неочаквани обаждания. За душите, които се мразят и обичат едновременно. За всичката поглъщаща ме музика, чута от теб и без теб, но за теб. За моето голямо писане, имащо смисъл само, когато е съотнесено към теб. За всичките думи, които изписах и не изписах, за всички онези неща, които не казах, когато трябваше и онези пък, които казах, когато не трябваше. За всички сбъднати и несбъднати целувки помежду ни. За всичкия страх и всичката смелост, разделящи ни тъй радушно. За всичкото спокойствие и неспокойствие, което имам и нямам, когато те виждам и не те виждам. За всички разстояния – големи и малки, които неусетно се стопяват или стават дори по-големи. За всичката ми комуникация с теб – измислена, истинска, телефонна, компютърна, страстна или безизразна. За целия свят, който не само в момента, а винаги – си бил ти. За онова „обичам”, което не заслужаваш и за онова „обичам”, което аз не заслужавах. За моето „сбогом” и твоето „довиждане”. За споделените и несподелени алкохолни вечери. За годините, в които те имах и нямах. За годините, в които ти ме нямаше и имаше... За всичко, което заедно пропиляхме. За несбъднатата любов. Голяма, единствена. За теб... – за моето голямо „обичам”...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Единствена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...