За моето голямо „Обичам”

(на Иван)

За моето голямо „ОБИЧАМ”... За моята голяма празнина в думите и  в улиците на този и други градове... За моите уикенди, пълни с очаквания за очаквани и неочаквани обаждания. За душите, които се мразят и обичат едновременно. За всичката поглъщаща ме музика, чута от теб и без теб, но за теб. За моето голямо писане, имащо смисъл само, когато е съотнесено към теб. За всичките думи, които изписах и не изписах, за всички онези неща, които не казах, когато трябваше и онези пък, които казах, когато не трябваше. За всички сбъднати и несбъднати целувки помежду ни. За всичкия страх и всичката смелост, разделящи ни тъй радушно. За всичкото спокойствие и неспокойствие, което имам и нямам, когато те виждам и не те виждам. За всички разстояния – големи и малки, които неусетно се стопяват или стават дори по-големи. За всичката ми комуникация с теб – измислена, истинска, телефонна, компютърна, страстна или безизразна. За целия свят, който не само в момента, а винаги – си бил ти. За онова „обичам”, което не заслужаваш и за онова „обичам”, което аз не заслужавах. За моето „сбогом” и твоето „довиждане”. За споделените и несподелени алкохолни вечери. За годините, в които те имах и нямах. За годините, в които ти ме нямаше и имаше... За всичко, което заедно пропиляхме. За несбъднатата любов. Голяма, единствена. За теб... – за моето голямо „обичам”...