Не можеш да се възстановиш, преди да осъзнаеш от какво се възстановяваш...
„Офицер Денкова, офицер Денкова!“, женският глас я застигна през Коледния шум на мола и тя се обърна. В първия момент не видя никой. Огледа се и точно преди да продължи по пътя си, усети как някой се блъсна в крака ѝ и го обгърна с ръце. Сведе очи и погледа ѝ срещна две теменужено сини, кръгли като билички очи с не толкова дълги, колкото безумно гъсти мигли, които правеха окото да изглежда като обрамчено с черен кант. Ситни, тъмно руси къдри образуваха златист ореол около повдигнатото нагоре, засмяно детско личице.
Прокара пръсти през меките спиралки по главата на детето и затърси родителите в тълпата. Първо видя повдигнатата нагоре, махаща длан с разперени пръсти, а после видя и притежателката на приветстващата я длан. Облечена в разкопчана бяла жилетка с качулка, памучна рокля с моряшки дизайн, семпли бели маратонки и също толкова дълбоко сини очи, към нея се приближаваше усмивката на майката.
- Офицер Денкова ...